Асен Василиев: Разлика между версии

Роден е в [[Кюстендил]]. Завършва гимназия в родния си град, а впоследствие - [[Национална художествена академия|Художествената академия]] – [[София]] (1925) със специалност [[живопис]].

През 1917 г. участва в изложбата на младите худож¬ници (организирана в училищната трапе¬зария, Кюстендил) заедно с [[Владимир Димитров - Майстора]], К. Цонев, [[Мориц Бенционов]] и др. Учителства в [[Берковица]], [[Шумен]] и [[София]]. Като учител в [[Шумен]] (1927-30) сътрудничи на читалището, изнася беседи върху изкуството, декоратор е на читалищния театър. Участвува в археологически разкопки в [[Мадара]] и прави над 400 рисунки на откритите там находки; поставя началото на изкуствоведската си събирателска дейност.

Художник-изследовател в Археологическия музей в София (1940-48), референт-ръководител на музеите в страната, в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1948). Участва дейно в изграждането на музейната мрежа в страната, в преустройството на Археологическия музей, на музеите в [[Русе]], Шумен, [[Панагюрище]] и др. Един от основателите на Института за изобразителни из¬куства при [[БАН]]. Научен сътрудник при БАН (1950), ст.н.сътрудник (1952), зам.директор. на Института за изобразителни изкуства (1957-59). Професор по история на българското изобразително изкуство във ВИИИ, София (от 1974). Негова заслуга е полагането на основите на библиографията на българското изкуство, на архива на историята на българското следосвобожденско изкуство, на фоноте¬катафонотеката към Института и др.