Владимир Гоев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м +кат
м опс, друга публикация в дума е източникът тук
Ред 12:
През 1952 година Гоев завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Паврович“]] в класа на професор [[Илия Петров]].<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980</ref> Междувременно взима учи и при професор [[Дечко Узунов]].<ref name="sofiaculture" /> По време на следването си, през 1949 година, получава първото си признание — сребърен медал от конкурса „Младежко творчество“.
 
Владимир Гоев твори в различни жанрове на живописта: [[пейзаж]], [[маринизъм|морски пейзаж]], [[портрет]], [[натюрморт]]. Рисува портрети на [[Васил Левски]] (1966), [[Ленин]] (1967), [[Георги Димитров]] (1969), [[Иван Башев]] (1972), [[Николай Райнов]], [[Никола Вапцаров]]. Известни негови картини са „Разпит на Антон Иванов“ (1952), „Тузлата“ (1961), „Тъкачки“ (1967), „Кърпене на мрежи“ (1969), „Аркутино“ (1969), „Нотр-Дам“ (1970), „Кей“, „Лодки“, „Изгрев“, „Нощ край морето“.<ref name="dumaeiib" /><ref>[http://www.duma.bg/2005/0305/290305/kultura/cul-4.html name="eiib"„И поезия и печал в платната на Владимир Гоев“], Дочка Кисьова-Гогова, в-к „Дума“, 29 март 2005</ref>
 
От 1953 година Гоев е член на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]] и в продължение на повече от 20 години е член на Управителния му съвет. Взема участие в национални и международни изложби; самостоятелни експозиции организира в София през 1962, 1969, 1972 година и в Унгария през 1972 година.<ref name="eiib" /> По повод 80-тата си годишнина организира юбилейна изложба в столичната галерия „Райко Алексиев“.<ref name="duma" />