Топли дол: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Топли дол''' е село в община Сурдулица, Пчински окръг, Сърбия. ==На... |
разширяване |
||
Ред 1:
'''Топли дол''' е [[село]] в община [[Сурдулица (община)|Сурдулица]], [[Пчински окръг]], [[Западни покрайнини|Западните покрйнини]], [[Сърбия]].
== География ==
==Население==▼
Топли дол се намира във високопланински район в крайния северозападен дял на разделената от българо-сръбската граница област [[Краище (област)|Краище]]. Селото е разположено непосредствено на изток от българо-сръбската граница по [[Берлински договор|Берлинския договор]]. Надморската му височина при църквата е 1200 метра, в миналото отделни къщи на селото са се намирали и на височина от 1500 метра.<ref name="Захариев">Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 286-291.</ref>.
Традиционно, селото се състои от 15 разпръснати махали - Стамболийска, Чипѝлова, Велкова, Карда̀нова, Самарджѝинци, Мута̀вини, Дунгерци, Никодимови, Да̀нчини, Пешѝчави, Бѐркови, Лазарови (Весини), Дога̀новчанье, Нико̀лчини и Кумѝчини.<ref name="Захариев" /> Някои от тези махали днес са обезлюдени.
* 1948- 856▼
== История ==
* 1953- 927▼
В замлището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
* 1961- 725▼
* 1971- 631▼
За пръв път селото се споменава в османотурски документ от [[1576]] година.<ref name="Енциклопедия Кюстендил">Енциклопедия Кюстендил, Кюстендил 1988, с. 68.</ref>
* 1981- 386▼
* 1991- 190▼
От [[1878]] до [[1920]] година селото е в границите на [[България]] и влиза в състава на [[Божица|Божичката]] община.<ref name="Димитров">Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.</ref>. Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от [[1878]] година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река [[Българска Морава]], остават в Сърбия.<ref name="Младенов">Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.</ref>. Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - [[Топли до]], чиито жители са със сръбско самосъзнание.
* 2002- 122▼
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождението]] в селото е открито училище. <ref name="Димитров" />
В [[1884]] година е построена местната църква "Св. Георги" на мястото на стар християнски храм.<ref name="Захариев" />
По силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от [[1919]] година, през ноември [[1920]] година селото е включено в пределите на [[КСХС|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. В [[1932]] година е построена нова училищна сграда.<ref name="Младенов" />
През [[1941]]-[[1944]] година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След [[1944]] година е в границите на [[Югославия]] и наследилата я след разпада ѝ Сърбия. В 1965 година Топли дол е включен в състава на община [[Власина Округлица]], а през 1975 г. - към община Сурдулица.<ref name="Младенов" />
▲==Население след 1878 г.==
* 1880 - 601<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
* 1900 - 729<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
* 1910 - 757<ref name="Енциклопедия Кюстендил" />
▲* 1948 - 856
▲* 1953 - 927
▲* 1961 - 725
▲* 1971 - 631
▲* 1981 - 386
▲* 1991 - 190
▲* 2002 - 122
==Етнически състав==
Line 19 ⟶ 39:
*2 (1.63%) - непознати
== Личности ==
* Милан Стоименов Топлодолски, деец на бежанците от Западните покрайнини, преди 1944 г.
== Белжки ==
<references />
[[Категория:Села в Община Сурдулица]]
[[Категория:Села в Западните покрайнини]]
{{сърбия-мъниче}}
| |||