Пчински окръг

окръг в Сърбия

Пчински окръг, или Вранско, (на сръбски: Пчињски округ) е разположен в най-южната част на Сърбия, между България, Северна Македония и Косово. Административен център е град Враня.

Пчински окръг
Пчињски управни округ
Общи данни
Страна Сърбия
Исторически областиВранско Поморавие, Власина, Краище, Прешевска котловина, Пчиня
Площ3520 km²
Население159 081* (2022) души
Гъстота на населението45.1* души/km²
Общини7
Град Враня, Босилеград, Буяновац,
Владичин хан, Прешево, Сурдулица,
Търговище
Градове6
Села357
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Телефонни кодове+381 (0)17
Пощенски код17500 – Враня
17510 – Владичин хан
17520 – Буяновац
17523 – Прешево
17525 – Търговище
17530 – Сурдулица
17540 – Босилеград
Регистрационни кодовеВР (VR), СЦ (SC), БУ (BU)
Пчински окръг в Общомедия

Населението му е 227 690 души, а площта е 3520 km²[1]. Физикогеографското разположение, и най-вече близостта на областта, я отнасят в историко-географски план повече към Македония, отколкото до Поморавието и Косово.

Административно деление

редактиране

Пчински окръг е съставен от 7 общини:

След подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. по-голямата част от днешния Пчински окръг влиза в състава на Княжество България. Според Берлинския договор от същата година тази част от Пчинския край, подобно на Пиротския, е присъединена към Сърбия.

След Междусъюзническа война и южната част на Пчинския окръг е присъединена към Сърбия. След Първата световна война, според Ньойския договор, територията на община Босилеград също е прибавена към Сърбия. В периода май 1941 – август 1944 г. областта е част от Царство България.

Население

редактиране

Според официалната сръбска статистика основното население на Пчинския окръг е съставено от сърби, албанци, цигани и българи. Българите са мнозинство в община Босилеград.

Етнически състав

редактиране
Народност 1992 2002 2011
Сърби ? 60,4 % 147 046 64,58 % 132 601 83,35 %
Албанци ? 26,5 % 54 795 24,07 % 680 0,43 %
Цигани ? 5,7 % 12 073 5,3 % 13 826 8,69 %
Българи ? 4,4 % 8491 3,73 % 7287 4,58 %
Общо ? 100 % 227 690 100 % 159 081 100 %

Икономика

редактиране

Пчинският окръг има слаба икономика, която е основана върху минното дело, строителството, земеделието и лесовъдството, както и върху производството на цигари.

Първите културно-исторически паметници в Пчински окръг датират от XVI век, като известната турска обществена баня. Друг известен паметник в района е Домът на пашата, построен през 1765 г. Първото сръбско училище за региона е отворено през 1881 г.

Източници

редактиране