Пчински окръг
Пчински окръг, или Вранско, (на сръбски: Пчињски округ) е разположен в най-южната част на Сърбия, между България, Северна Македония и Косово. Административен център е град Враня.
Пчински окръг Пчињски управни округ | |
Общи данни | |
---|---|
Страна | Сърбия |
Исторически области | Вранско Поморавие, Власина, Краище, Прешевска котловина, Пчиня |
Площ | 3520 km² |
Население | 159 081* (2022) души |
Гъстота на населението | 45.1* души/km² |
Общини | 7 |
Град Враня, Босилеград, Буяновац, Владичин хан, Прешево, Сурдулица, Търговище | |
Градове | 6 |
Села | 357 |
Други данни | |
Часова зона | CET (UTC+1) |
Телефонни кодове | +381 (0)17 |
Пощенски код | 17500 – Враня 17510 – Владичин хан 17520 – Буяновац 17523 – Прешево 17525 – Търговище 17530 – Сурдулица 17540 – Босилеград |
Регистрационни кодове | ВР (VR), СЦ (SC), БУ (BU) |
Пчински окръг в Общомедия |
Населението му е 227 690 души, а площта е 3520 km²[1]. Физикогеографското разположение, и най-вече близостта на областта, я отнасят в историко-географски план повече към Македония, отколкото до Поморавието и Косово.
Административно деление
редактиранеПчински окръг е съставен от 7 общини:
История
редактиранеСлед подписването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. по-голямата част от днешния Пчински окръг влиза в състава на Княжество България. Според Берлинския договор от същата година тази част от Пчинския край, подобно на Пиротския, е присъединена към Сърбия.
След Междусъюзническа война и южната част на Пчинския окръг е присъединена към Сърбия. След Първата световна война, според Ньойския договор, територията на община Босилеград също е прибавена към Сърбия. В периода май 1941 – август 1944 г. областта е част от Царство България.
Население
редактиранеСпоред официалната сръбска статистика основното население на Пчинския окръг е съставено от сърби, албанци, цигани и българи. Българите са мнозинство в община Босилеград.
Етнически състав
редактиранеНародност | 1992 | 2002 | 2011 | |||
---|---|---|---|---|---|---|
Сърби | ? | 60,4 % | 147 046 | 64,58 % | 132 601 | 83,35 % |
Албанци | ? | 26,5 % | 54 795 | 24,07 % | 680 | 0,43 % |
Цигани | ? | 5,7 % | 12 073 | 5,3 % | 13 826 | 8,69 % |
Българи | ? | 4,4 % | 8491 | 3,73 % | 7287 | 4,58 % |
Общо | ? | 100 % | 227 690 | 100 % | 159 081 | 100 % |
Икономика
редактиранеПчинският окръг има слаба икономика, която е основана върху минното дело, строителството, земеделието и лесовъдството, както и върху производството на цигари.
Култура
редактиранеПървите културно-исторически паметници в Пчински окръг датират от XVI век, като известната турска обществена баня. Друг известен паметник в района е Домът на пашата, построен през 1765 г. Първото сръбско училище за региона е отворено през 1881 г.
Източници
редактиране- ↑ Општине и региони у Републици Србији, 2012, стр.20, архив на оригинала от 20 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171120032357/http://webrzs.stat.gov.rs/WebSite/Public/PageView.aspx?pKey=80, посетен на 20 октомври 2013