Джем Султан: Разлика между версии

'''Джем''', за османските турци '''Şehzade Cem'''<ref>Персийски титла за сина на монарха.</ref>, а за западноевропейците '''Prince Cem''' или '''Zizim''' ''(във [[Шарл VIII (Франция)|Франция]])'' е средновековен благородник от [[Османска империя|османски]] произход, втори син на [[Мехмед II|Мехмед Завоевателя]]. Джем остава претендент за трона на бързо разрастналатаразрасналата се империя на османските турци през 15 век, когато оспорва наследството на овластения си по-голям брат [[Баязид II|Баязид Богоподобния]]. КраткоКраткото двувластие разпалва гражданска война, а по-късно Джем есе изгнаникспасява откато родината сиизгнаник в Западна Европа. Според историческите източници, цитирани по-долу, изгнанието му от родината е по-скоро затвор, координиран от самия султан Баязид.

Джем се ражда като син на султан Мехмед II и една от неговите жени, пленница от сръбски произход. Израства в [[харем]]а на [[Превземане на Константинопол (1453)|новозавладяния Константинопол]] и по османския обичай скоро е изпратен като управител на област в източния [[Анадола|Анадол]] в град [[Амасия]]. Там води свободен от политически планове и рискове <ref>Практическият отомански разум в този период често извършва братоубийства в султанските семейства с цел консолидиране и безпроблемно предаване на властта над държавата.</ref> живот, заобиколен от фаворити и прислуга. В Амасия Джем е застигнат и от новината за ненадейната смърт на баща му, великия завоевател Мехмед II.

Според специфичната конюнктура в Източна Европа тозиТози момент се смята за повратен за цялата по-нататъшна история на Западното общество поради установилата се специфична конюнктура в Източна Европа. Мехмед II е покорил [[Балканския полуостров]], империята му граничи с [[Египетски султанат на Мамелюците|Египет на Мамелюците]], заплашва [[Кралство Унгария|Унгария]], [[Жечпосполита|Полша]] и цяла Средна Европа, а [[Папска държава|Папството]] вижда в турците практическа заплаха както в политически, така и в религиозно-доктринален аспект. Мехмед е изградил военно-феодална монархия, в която отнема имотите ([[вакъф]]и) на духовния клир и ги разпределя като награда между бойците си ([[спахии]]), които продължават да се събират мотивирани под знамето на пророка. Тази класическа система се поддържа от спахиите, но на тях се противопоставят [[молла|моллите]] и [[имам]]ите, като се допускапредполага, че всяка от тези две партии използвае използвала един от синовете на Мехмед като свой проводник. Негативите на тази система се преодоляват донякъде със засилването на влиянието на [[Еничарски корпус|еничарския корпус]].

Джем е подкрепян от спахиите, желаещи продължаване на експанзията и увеличаване на влиянието си. Това дава кураж на младия принц (''22-годишен тогава'') да се противопостави на брат си, позовавайки се и на древния [[Византийска империя|византийски]] закон за [[Константин VII Багренородни|багрянородността]]. Въпреки, че завладява [[Бурса]] и отново обявява града за столица на османците <ref>През 1326 година византийският град [[Бурса|Прусса]] е превзет от османците и е провъзгласен за столица на Османската империя.</ref>, Джем бързо е изтласкан от Баязид на изток и отстъпва отвъд границата с Египетския султанат.

Следва нова безуспешна кампания на претендента, а междувременно Баязид консолидира наследената империя и получава псевдонимапрозвището си '''Hüdavendigâr''' (или '''Veli''') <ref>'''Богоподобни'''. Пълно титулуване : Emiru'l-Mü'minîn Sultanu'l-Guzat ve'l-Mücahidîn Nâsiru's-Seriat ve'l-Milleti ve'd-Din Giyâsu'l-Islâm ve Muinu'l-Müslimîn Sultan Bâyezid&nbsp;— http://www.enfal.de/otarih45.htm</ref>. Джем е принуден да бяга отново.

Според получилите популярност и цитирани неколкократно вече художествени и исторически източници Джем отстъпва, търсейки закрила при враговете на БайезидБаязид. Единствена непокорена стои твърдината на [[хоспиталиери]]те на остров [[Родос]], при които младият принц изпраща свой пратеник през крепостта [[Бодрум]] (под владичество на [[Кастилска корона|кастилската корона]] в този момент) <ref>Според други източници древниядревният Халикарнас тогава е под йоанитско сюзеренство. Когато през 1402 г. Отоманската империя е разклатена от нападенията на Тамерлан и понася тежко поражение в битката при Анкара, рицарите-хоспиталиери от Ордена Св. Йоан от Йерусалим се възползват от случая и построяват здрава крепост на един от носовете в залива, на която дават името „Св. Петър”. За материал за построяването на крепостта рицарите използват каменни блокове от развалините на Мавзолея.</ref>. Султанският син възнамерява да се съюзи с [[Крал на Унгария|унгарския крал]] [[Матияш Корвин]], с когото отоманцитена саотоманците предпредстои неминуем военен конфликт. С този си ход Джем цели да се съюзи ''de facto'' с целия католически западЗапад, обещавайки траен мир на християнството.

РицарскиятПо това време рицарският орден на Свети Йоан се ръководи по това време от амбициозния френски <ref>Представител на Овернския Бастион на Езика, ''Auvergne''</ref> благородник [[Пиер Д'Обюсон]] и се намира на лично подчинение на [[Папа|католичекиякатолическия първосвещенникпървосвещеник]] в Рим. Рицарите-йоанити сами възприемат пребиваването си в Родос като изгнание следСлед разгрома на [[Йерусалимско кралство|кръстоносните]] държави в [[Близък изток|Леванта]] самите рицари-йоанити възприемат пребиваването си в Родос като изгнание и са оформили '''военно-теократична''' държавна структура с единствена цел завладяване ''de novo'' на [[Обетована земя|Обетованите за християнството земи]]. Тази доктрина включва изграждане на стройна вътрешна административна система, повишена дипломатическо-политическа активност отвъд бреговете на острова и висока бойна готовност. [[Галера|Галерите]] на ордена пиратстват над мюсюлманската търговия. Братята-йоанити не пропускат и златната възможност, осигурена им от доброволното пленничество на Джем, което им осигурява сериозен политически и потенциално военен коз в борбата срещу страховитите бойци на [[Мохамед|Пророка]].

Джем никога не достига до унгарската столица [[Естергом]]. Намеренията на Д'Обюсон и съветниците му да използват султанския син като заложник или евентуално като разменна монета бързо се изясняват. БайезидБаязид се доказва като умен държавник и дори предлага баснословна издръжка<ref> от 45000 златни венециански [[дукат]]а, сума, равняваща се на близо половината от годишния приход на османската хазна. <ref>''Duffy, Saints & Sinners: A History of the Popes. 2006, p. 196.''</ref> за своя полубрат. Това в дългосрочен план настройва католическите монархии една срещу друга и започва политическа борба за ''заложника'' и неговия ''откуп''.

Джем е препратен отОт съображения за по-голяма сигурност Джем е препратен в комендаториите на ордена във Франция, където братята-йоанити са притиснати от френската кралска аристокрация<ref>След, защото след смъртта на Луи XI през 1483 г. по-голямата сестра на престолонаследника [[Ан дьо Божьо]] е обявена за регент на Кралството.</ref> и те в крайна сметка губят контрола над сина на Завоевателя. ПолитическатаВсе пак оказаната им политическа закрила от страна на Папата осигурява продължаване на изгнанието на отчаяния Джем в папската държава на [[Апенини]]те през 1489 г.

По подобие на [[Урбан II|Урбан]] <ref>На Клермонския събор през 1095 г. той отправя пламенния призив ''Deus Vult'' към християнството, а това дава начало на епохата на Кръстоносните походи.</ref> през 11 век папа [[Инокентий VIII]] неколкократно опитва да инициира нов ''кръстоносен поход'' срещу турската мощ, като възнамерява да постави синътсина на [[Сръбско деспотство|сръбската]] [[Ресавска книжовна школа|християнка]] Джем начело на кампанията. Дали заради големия откуп на БайезидБаязид или липсата на солидарност между европейските държави, но призивите от Светия престол остават неразбрани. Според ''Eamon Duffy'' един от откупващите подаръци на султана е подареното на папата [[Копие на Съдбата]].

== ''Вижте също'' ==