Архитектура на Търновската художествена школа: Разлика между версии

[[Картинка:Sv.40.MSS.Forty Martyrs Church, plan.jpg|right|thumb|200px|Църквата"Свети Четиридесет мъченици", план]]

Църквите в епохата на [[Втората българска държава]] не се отличават с големина и сложна планировка. Характерни за Търновската школа са сравнително малки кръстокуполни храмове или [[базилика|базилики]]. За сметка на малката си ширина и дължина, църквите се издигат на височина. Често те са изграждани върху цокъл от обработени каменни блокове с височина до един метър. Главният вход по правило е от запад. Следва притвор (преддверие), наос (същинската част на църквата) и олтарно пространство. Над притвора понякога се издига невисока правоъгълна кула - — камбанария ("Свети Димитър Солунски" в Търново, църквата на Асеновата крепост, "Христос Пантократор" в [[Несебър]] и др.). Наосът може да е разделен на кораби (при базиликите) чрез колони или стълбове. Според броя на корабите базиликите могат да бъдат еднокорабни ("Свети [[Димитър Солунски]]" в Асеновата махала, Търново; "[[Боянска църква|Боянската църква]]"), двукорабни ("Свети [[Иван Рилски]]" на Трапезица, Търново) и трикорабни ("Свети 40 мъченици" в Търново, "Свети Никола " в Мелник).

При кръстокуполните църкви ("Йоан Алитургитос", "Христос Пантократор" в Несебър) барабанът лежи върху четири колони и пандативи. Колоните се свързват със стените посредством арки и пиластри.

Олтарното пространство е оформено с полукръгла или многоъгълна апсида. При някои църкви то е разделено на три части, като страничните (бема и диаконник) служат за съхранение на църковна утвар, одежди и книги. В този случай апсидите обикновено също са три. Допълнително усложнение на плана се явява предапсидното пространство. Сводовете са полукръгли и изградени от тухли.

Към църквата може да са пристроени галерии ("Свети Четиридесет мъченици" и "Свети Петър и Павел" в Търново), параклиси ("Боянската църква") , костници и други. Църквата "Света Богородица Петричка" при Асеновата крепост е двуетажна, като приземният етаж е служил за костница<ref>"Старобългарско изкуство", Том II&nbsp;— Никола Мавродинов, издателство "Наука и изкуство", София, 1959 г.</ref>.

Особен тип християнски храмове представляват конхалните църкви. Те са малки, еднокорабни, със или без притвор. Главна тяхна особеност се явявят трите конхи (апсиди) поместени съответно в източната, южната и северна стени на наоса. Малкият купол почива направо върху стените. Конхалните църкви се срещат главно в манастирите и не се отличават с особено изящество. Представители на този тип храмове са църквата в манастира "Свети Архангели" в [[Трън]], "Свети Никола Мрачки" в Пещерския манастир (триконхални). Разновидност представлява четириконхалната църква "Богородица Елеуса" във Велюса<ref>"Старобългарско изкуство", Том II -&nbsp;— Никола Мавродинов, издателство "Наука и изкуство", София, 1959 г.</ref>.