От алкалните най-разпространени в практиката са желязо-никеловите акумулатори. Те се състоят от два перфорирани електрода от [[никелиникел]]ранаирана [[стомана]], в които е поставена активна маса. На отрицателния електрод активната маса е от високодиспергиран железен прах с [[живачен оксид]], а на положителния електрод – от [[никелов хидроксид]] с [[графит]]. Електролитът е 30% [[калиева основа]]. Предимствата на желязо–никеловите акумулатори се състоят в тяхната по–малка маса, по–дълъг експлоатационен период и по–голяма устойчивост при удар, температурна промяна и краткотрайно претоварване. Недостатъците са невисокото им ''ЕДН'' и нисък ''КПД''.
