Атанасий I Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Гавриил Охридски |
м Йеремия Пелагонийски| |
||
Ред 16:
Вероятно през 1597 година Атанасий заминава за [[Италия]] и в [[Охрид]] е избран нов архиепископ. Атанасий отива в [[Лече]], където се опитва да убеди местния управител, че християните в цяла Албания и [[Епир]] вече са въстанали и скоро същото ще стане и в [[Сърбия]] и [[България]]. Управителят отказва да го пусне в столицата [[Неапол]] и го препраща в [[Рим]]. Там той прекарва дълго време, но папа [[Климент VIII]] отказва да го приеме, поради отказа му да се съгласи на [[уния]] със [[Римокатолическа църква|Западната църква]].<ref name="Снегаров"/>
През януари 1598 година, затънал в дългове, Атанасий напуска Рим и отива пеш в Неапол. Там вицекралят отказва да го приеме или да му издаде препоръки за други владетелски дворове, но му дава малка парична помощ. През юни, заедно с пелагонийския митрополит [[Йеремия Пелагонийски|Йеремия]], Атанасий заминава за [[Прага]] при император [[Рудолф II]]. В доклад до императора, който по това време е във война с Османската империя, той заявява, че с 3 хиляди войници ще завземе Албания и с помощта на 40 хиляди местни въстаници ще настъпи към [[Солун]]. Императорът отказва да участва в плана, но снабдява Атанасий с пари и препоръчителни писма и през декември той заминава за Испания, заедно с Йеремия Пелагонийски.<ref name="Снегаров"/>
В [[Комо (град)|Комо]] Атанасий и цялата група са задържани от местните власти и са затворени в манастир край [[Милано]]. През март 1599 година той пише до императора с молба да бъде освободен. Това изглежда става, но няма сведения дали успява да стигне до Испания. В края на годината той отново няма никакви средства и пише до служител на императорския двор с молба да повлияе на Испания в подкрепа на християнско въстание на Балканите.<ref name="Снегаров"/>
| |||