Парадигма на програмиране: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Izida (беседа | приноси)
м „Парадигма (програмиране)“ преместена като „Парадигма на програмиране“
мРедакция без резюме
Ред 3:
Парадигмата на програмиране предоставя (и определя) начина, по който програмистът гледа на изпълнението на програмата. Например, в обектно-ориентираното програмиране програмистът може да разглежда програмата като съвкупност от взаимодействащи си обекти, докато при функционалното програмиране програмата може да бъде разглеждана като последователност от изчисления на функции, които нямат свои състояния.
 
Различните [[език за програмиране|програмни езици]] препоръчват различни парадигми на програмиране. Някои езици са проектирани да поддържат някоя определена парадигма на програмиране - [[SmallTalk]] и [[Java]] поддържат [[обектно-ориентирано програмиране|обектно-ориентираното програмиране]], докато [[Lisp]] поддържа [[функционално програмиране|функционалното програмиране]]. НякойНякои езици за програмиране поддържат повече от една парадигма - [[C plus plus|C++]] поддържа и обектно-ориентирано програмиране, и [[процедурно програмиране]].
 
Много парадигми на програмиране са познати повече с това какво забраняват, от колкото с това какво препоръчват. Например функционалното програмиране забранява използването на странични ефекти, [[структурно програмиране|структурното програмиране]] забранява употребата на goto. Заради това новите парадигми обикновено се приемат като твърде сурови и ограничаващи от програмистите, свикнали вече с някакъв предишен стил на програмиране. Но трябва да се отбележи, че избягването на определени техники може да подпомогне доказването на коректността на програмата или просто да улесни разбирането на поведението й, като при това не ограничава приложимостта на програмния език.