Бежански заем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Главна дирекция |
за числата |
||
Ред 1:
'''Бежанският заем''' е външен [[заем]], взет от правителството на [[България]], чиято основна цел е да подпомогне над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след [[Първа световна война|Първата световна война]]. Договорът за заема е сключен на [[22 декември]] [[1926]] след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на [[Общество на народите|Обществото на народите]] (ОН).
Бежанският заем е отпуснат от група [[Великобритания|британски]], [[Италия|италиански]], [[Швейцария|швейцарски]], [[холандия|холандски]] и [[САЩ|американски]] банки. Той е в размер на 2 400 000 [[британска лира|британски лири]] и 4 500 000 [[американски долар|американски долара]], при [[лихва]] от 7% и трябва до бъде изплатен за 40 години{{източник|}}. За да гарантира погасяването на заема, правителството на [[Андрей Ляпчев]] залага част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и др.
Срещу заема правителството се задължава да предостави 132 000 ха земя за настанявянето на бежанците. За реализиране на тази цел е създадена ''Главна дирекция за настаняване на бежанците'', пряко подчинена на министър-председателя. Тя работи в тясно сътрудничество със специален представител на ОН, който контролира изразходването на предвидените средства. Главната дирекция е закрита през 1931 година.<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 65-66}}</ref>
| |||