Битка при Чаталджа (1912): Разлика между версии

| страна2 = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|border|20px]] [[Османска империя]]

| командир1 = ген. [[Радко Димитриев]]

| сила1 = 118 000 души<br> 482 оръдия<ref name="въчков">{{cite book | last = Въчков| first = Александър| year = 2005| title = Балканската война 1912-1913| publisher = Анжела | pages = 99-103}}</ref>

| сила2 = 190 000 души<br> 350 оръдия<ref name="въчков"/>

}}

 

 

== Разположение на войските ==

== Резултати ==

Поражението при Чаталджа отнема на българската страна инициативата при водене на бойните действия. Претърпените загуби (1480 убити, 1400 безследно изчезнали, 13 000 ранени) и започналата по същото време епидемия от [[холера]], отнела живота на други 1600 души, отслабват допълнително българските части, вече понесли значителни жертви от началото на войната. Деморализацията сред българските войски е съпътствана от втвърдяване на османската политика, като предложенията за [[примирие]], направени след Люлебургазко-Бунархисарската операция, са оттеглени.<ref name="въчков"/>

 

== Оценки ==

Действията на българското военно командване при Чаталджанската операция са силно критикувани в по-късната военна и историческа литература. Според повечето оценки атаката срещу Чаталджанската позиция не е оправдана от военна гледна точка, а цели главно пропаганден ефект от достигането на български войски до Константинопол. Превземането и окупирането на самия град е трудно постижимо при наличното съотношение на силите, а и [[Велика сила|Великите сили]] категорично се противопоставят на такова действие. Самата операция е започната прибързано, като е пренебрегнато основно правило на военната наука на епохата - укрепени позиции да се атакуват само при значително числено превъзходство.<ref name="въчков"/>

 

== Източници ==