Лютня: Разлика между версии

Арабският иструмент-прародител на лютнята е арабският УД, показан на снимката, думата е със значение ДЪРВО или ОТ ДЪРВО. Пристига в Европа по времето на арабското нашествие в Испания, и се разпространява в Европа по времето на кръстоносните походи. По това време инструментът е бил с 4 или 5 двойни струни, изготвени от животинско черво. Струните са подредени по двойки, като най-високия тон най-често е само от единична струна. В по-късните барокови лютни вече двете най-високи струни са единични.

Методът на свирене с перце е наследен от арабската практика, дава възможност за майсторко изпълнение на секвенции от бързи монофонични пасажи, и се запазва до XIV век. След това все по-често се срещат изображения, прина които музикантите свирят с пръсти, което разширява значително възможностите на инструмента в съответствие с нарасналите изисквания към полифонично свирене, освен това иснтрумента получава още една струна, наброявайки вече 6 (5 двойни, първа единична). Полифоничните възможности на иструмента го правят подходящ за солови изпълнения и като такъв той става определящ в зараждането и обогатяването на репертоара отна инструменталната музика. В началото е било характерно т.нар. интавулиране - прехвърляне на вокални произведения в инструментален вариант, а впоследствие лютнистите развиваткомпозират своитесвои собствени музикални произведения.

Съществували са различни по брой на струните и големина на тялото лютни - дискант, алт, бас и др. В началото на бароковата епоха характерната ренесансова настройка на 6-струнната лютня в G минор (GDAFCG - кварти между повечето двойки струни, и голяма терца между трета и четвърта двойка струни) се променя на D минор (FDAFDA - малка терца/кварта/голяма терца/кварта), и откъм ниските струни се прибавят допълнителни басови (двойни или единични) струни в диатонична последователност, разширяващи обхвата на инструмента в ниския регистър. Броят струни в този случай е достигал до 24 - 11 двойни и 2 единични (най-високите 2), но поради идентичната настройка на струните в чифта (на разстояние прима или октава), Функционалнофункционално този брой остава 13. Само първите 6 струни се ползват за свирене с лява ръка върху грифа, по-ниските басови струни се дърпат единствено с дясна ръка за съпровод.