Селото е старо и е било седалище на тиквешкия[[тиквеш]]кия областен управител.<ref name="Кавадарци"/> В 19 век Сопот е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година Сопот има 350 жители [[българи]] [[християни]], 225 [[българи мохамедани]] и 5 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_06.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 154.]</ref> Според други данни мюсюлманското население се заселва в края на 19 век от [[Корча]]. Населението се занимава със земеделство и скотовъдство. Ниските ниви край реката се използват за градинарски култури, а повисоките за лозя. Стоката се пасяла на пасищата и ливадите на ридовите Любаш.<ref name="Кавадарци"/>
Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Сопот (Sopot) има 120 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 104-105.</ref>
