Български бежански въпрос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат |
м Bulgarian refugees 1923.jpg |
||
Ред 1:
[[Файл:Bulgarian refugees 1923.jpg|мини|300п|Бежанци на гара Свиленград през 1923 година]]
'''Бежанският въпрос''' е национален и социално-политически въпрос в [[България]]. ▼
Той възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от [[Македония (област)|Македония]], [[Източна Тракия|Източна]] и [[Западна Тракия]], [[Добруджа]] и [[Западните покрайнини]], останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от [[1878]] г. от западноевропейските велики сили и последвалите [[Букурещки мирен договор]] от [[1913]] г., [[Цариградски договор]] от [[1913]] г. и [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] от [[1919]] г.
== Първа бежанска вълна (1878-1879 г.) ==
Първият приток от български бежанци пристига в страната през [[1878]]-[[1879]] г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] 1878-1879 г.
== Втора бежанска вълна (1903 г.) ==
Извършеното през [[1885]] г. [[Съединение]] на [[Източна Румелия]] с [[Княжество България]] става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от [[ВМРО|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Одрин]]ско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от [[Македония (област)|Македония]] и Одринско. До избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през [[1912]]- [[1913]] г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души.
== Трета бежанска вълна (1913-1923 г.) ==
Нов, още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от [[1913]] г. и [[Първата световна война]] от [[1914]]-[[1918]] г.
При подписване на Ньойския мирен договор през [[1919]] г. [[Гърция]] с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в [[Мала Азия]] през есента на [[1922]] г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата [[Моллов - Кафандарис]] от [[1927]] г. само оформя това положение.
== Четвърта бежанска вълна (1940 г.) ==
Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през [[1940]] г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 67 000 души българи.
Line 25 ⟶ 27:
[[Категория:История на България (1918-1945)]]
[[Категория:Бежанци]]
| |||