Ярослав Тагамлицки: Разлика между версии

След завършване на висшето си образование през 1940 година Тагамлицки е командирован от Министерството на просветата на научна работа в Софийския университет, а през 1942-1943 година е на специализация в [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]] при [[Кьобе]] и [[Ван дер Варден]]. Там защитава докторската си тезадисертация, след което се завръща в България, за да отбие военната си служба през 1943-1944 година, по време на [[Втора световна война|Втората световна война]].

През 1945 година Ярослав Тагамлицки е назначен за асистент при катедрата по диференциално и интегрално смятане, ръководена от професор [[Кирил Попов]]. От 1947 година е частен [[доцент]], от 1949 година - редовен доцент, а от 1954 година - [[професор]] и завеждащ катедрата по диференциално и интегрално смятане, като остава на този пост до смъртта си. През [[1958]] г. на Тагамлицки е присъдена за втори път докторска степен във връзка с приетите по това време правила за научните степени, а през [[1961]] г. е избран за член-кореспондент на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].

Тагамлицки разработва нова за България, твърде интересна и обещаваща научна област. Става дума за понятието [[неразложимост]], за неговата роля в анализа и за възможностите за приложения на свойствата на неразложимите елементи. Така например в статията от [[1946]] г. „Функции, които удовлетворяват известни неравенства върху реалната ос” по същество се доказва неразложимостта на показателната [[функция]] в един естествено възникващ конус от функции. В някои следващи работи се показват аналогични свойства и на безкрайните геометрични прогресии. В поредица от привидно разнородни резултати Тагамлицки със забележително прозрение вижда дълбоката същност, която ги обединява, и настоятелно се стреми към пълното ѝ разкриване и към намиране на други нейни прояви. Тези търсения дават своите резултати. През 1949 г. се появява статията му „Върху някои приложения на общата теория на линейните пространства с частично нареждане”. В нея той формулира първите си общи теореми, отнасящи се за линейни пространства, и в тези теореми се използват свойствата на неразложимите елементи. От споменатите теореми вече прозира идеята на общия метод, върху чието създаване работи Тагамлицки. Без все още да е формулирал този метод в явен вид, Ярослав Тагамлицки доказва по сходен начин поредица от интересни и нетривиални резултати за представяне на функции чрез безкрайни редове или чрез интеграли. Безспорно най-интересната му работа в този кръг е изследването върху интерполационния ред на Абел, публикувано в [[1950]] г. в Годишника на Софийския университет и през [[1951]] г. в Докладите на Академията на науките на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. В това изследване се получава един дълбок резултат за представяне чрез сбор на сума на безкраен ред и на интеграл, като този резултат разкрива причините за многобройните случаи, в които интерполационен ред на Абел не представя функцията, на която съответства.

Отличителни черти на научното творчество на Ярослав Тагамлицки са неговата дълбочина и оригиналност, а предметът на изследванията му винаги е свързан с актуални математически проблеми. Самό по себе си това обстоятелство събужда интерес у по-силните студенти и млади математици. Този интерес се засилва и от невъзможността на младите таланти да влязат в досег със световната наука поради изолацията на страната, настъпила след Втората световна война. От своя страна и Тагамлицки изпитва нужда да споделя с младите идеите, които го вълнуват. Така в средата на петдесетте години на миналия век неговият семинар се превръща по един естествен начин в център на интензивни изследвания. И не случайно в този семинар правят първите си стъпки в научното поприще значителна част от средното поколение известни сега български математици: акад. [[Благовест Сендов]], проф. Владимир Чакалов, покойният доц. Димитър Добрев, проф. [[Димитър Скордев]], покойният проф. Дойчин Дойчинов, проф. Николай Хаджииванов, чл.-кор. Иван Димовски, покойният проф. Иван Проданов, акад. Иван Тодоров, покойният проф. Тодор Генчев и много други.