Гюешево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Формат |
|||
Ред 59:
Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Гувешево като султански [[хас]] към [[нахия]] Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския [[санджак]] с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век. Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.
В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др.домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници
През 1871 г. е открито първото училище, през 1903 г. - пощенска станция, през 1910 г. - аптека и
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Гюешево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
През 1921 г. е основано читалище
През 1930 г. е построен храм-паметник
През 1956 г. е учредено [[ТКЗС
Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, както и дъждомерна станция. Шосето и улиците са асфалтирани.
В близост до селото
След демократичния [[преход]] към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.
== Религии ==
Село Гюешево принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
== Обществени институции ==
* Кметство Гюешево
* Читалище
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* Ж.п. гара (1910 г.)
* Храм-паметник „Света
== Редовни събития ==
* Събор на хайдушкото движение. Организира се от Кметството на село Гюешево
== Личности ==
* [[Румена войвода]] (1829 - между 1862 и 1895), [[българска]] [[хайдути|хайдутка]].
== Литература ==
* Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. - Известия на Българското археологическо дружество, VII, 1919
* [[Йордан Захариев|
* Манев, Владимир. Гюешево. С., 1973 г., 149 с.
* Манев, Владимир.
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. -
* Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.25, 34-35;
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.161-162;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.16-17;
|