Гюешево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Формат
Ред 59:
Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570-1572 г. под името Гувешево като султански [[хас]] към [[нахия]] Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския [[санджак]] с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век. Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.
 
В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др.домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници, и фурна за хляб.
 
През 1871 г. е открито първото училище, през 1903 г. - пощенска станция, през 1910 г. - аптека и жпж.п. гара, строена и за митница, и за ГКПП, а през 1915 г. - участъкова ветеринарно -фелдшерска служба.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Гюешево са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
 
През 1921 г. е основано читалище "Просвета",„Просвета“; през 1932 г. е учредена кредитна кооперация "Руен"„Руен“.
 
През 1930 г. е построен храм-паметник "Света„Света Троица"Троица“ с костница на загиналите войници и офицери през войните между 1912-13 и 1915-18 г. войници и офицери.
 
През 1956 г. е учредено [[ТКЗС"Руен"]] „Руен“, което от 1979 г. е в състава на [[АПК"Румяна]] войвода"„Румяна войвода“ - с. [[Гърляно]].
 
Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, както и дъждомерна станция. Шосето и улиците са асфалтирани.
 
В близост до селото сасе намират [[Рудник|рудниците]] "Лебница" и„Лебница“, "Сребърно„Сребърно коло"коло“ и флотационната фабрика "Осогово"„Осогово“ (понастоящем закрити).
След демократичния [[преход]] към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.
 
Активни миграционни процеси.
== Религии ==
Село Гюешево принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
 
== Обществени институции ==
* Кметство Гюешево.
* Читалище "Просвета"„Просвета“ (основано 1921 г.).
 
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* Ж.п. гара (1910 г.).
* Храм-паметник „Света Троица"Троица“ (1930 г.).
 
== Редовни събития ==
* Събор на хайдушкото движение. Организира се от Кметството на село Гюешево. Посветени е посветен на Румена войвода, действала с четата си в годините на турското робство в този район. Съборът продължава с концертна програма и народно веселие в центъра на селото.
 
== Личности ==
* [[Румена войвода]] (1829 - между 1862 и 1895), [[българска]] [[хайдути|хайдутка]].
 
== Литература ==
* Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. - Известия на Българското археологическо дружество, VII, 1919/-1920 г., с. 138
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с. 262-269;
* Манев, Владимир. Гюешево. С., 1973 г., 149 с., Ръкопис (Архив на РИМ - Кюстендил);
* Манев, Владимир. Антични„Антични находки от Гюешево.Гюешево“, в-к.Звезда „Звезда“ (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически„Археологически паметници от Кюстендилски окръгокръг“, София, 1978 г., с. 16;
* Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.І, Скопије, 1983 г., с.25, 34-35;
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.161-162;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт., с. 116;
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.16-17;