Disambig.svg Тази статия е за селото. За оловно-цинковото находище вижте Гюешево (находище).

Гю̀ешево е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил и в момента е най-голямото в географска област Каменица.

Гюешево
Панорамен изглед от Гюешево
Панорамен изглед от Гюешево
Общи данни
Население 199 души[1] (15 юни 2020 г.)
13 души/km²
Землище 17,256 km²
Надм. височина 938 m
Пощ. код 2570
Тел. код 07925
МПС код КН
ЕКАТТЕ 18455
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Гюешево в Общомедия

Надморската височина при жп гарата е 944 m – най-високата от гарите на нормални жп линии в България.

То е гранично село с Република Северна Македония, с митнически пункт. Старата митница е била при Деве баир (Велбъждски проход). Новата е построена в местността Равна нива.

Жп гарата в Гюешево

ГеографияРедактиране

Село Гюешево се намира в планински район, в географската област Каменица, в северните разклонения на Осоговската планина, на около 1016 m надморска височина. През него текат реките Ръжча и Лебница – ляв приток на р. Бистрица. Селото отстои на 20,5 km по шосе и на 34 km по жп линия от гр. Кюстендил. Крайна гара е на жп линията от Кюстендил.

През Гюешево минава международният път Е871, който през Велбъждския проход свързва Кюстендил с Крива паланка. В по-ново време, в местността Равна нива, е изграден съвременен ГКПП „Гюешево“.

Селото е разпръснато, съставено от махали: Борнарска, Рекалци, Цървенджии, Гьошенска, Босачка, Торбанска, Чифличка, Село (център), Заревска, Тонева, Чачарска.

Климатът е умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Преколница (1883 – 1922), община Гюешево (1922 – 1934), община Раненци (1934 – 1978), кметство към Селищна система Гюешево (1978 – 1983), кметство към Селищна система Гърляно (1983 – 1987), кметство към община Кюстендил (от 1987 г.). [2]

НаселениеРедактиране

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 721 850 963 910 1004 915 893 719 958 493 279 258

През 1866 г. населението е 406 души.

Към есента на 2021 г. постоянно живеещите са 155 души.

ИсторияРедактиране

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от тракийско и антично селище свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Гюешево е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Гувешево като султански хас към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 28 домакинства и 28 ергени. В регистър от XVII век Гюешево е посочено като рударско селище със 17 християнски семейства.

В края на XIX век селото има 12540 декара землище, от които 4325 дка ниви, 1702 дка ливади, 74 дка градини, 3000 дка пасища и мери, 3439 дка гори и др. и се отглеждат 1456 овце, 607 говеда, 280 кози и 155 коня. Основен поминък на селяните са земеделието, овощарството и животновъдството. Развити са шивачество, кацарство, терзийство и др. домашни занаяти. В селото има воденици, тепавици, 9 кръчми, 3 бакалници и фурна за хляб.

През 1871 г. е открито първото училище, в частни къщи. От 1880 г. има училище в Пашалийска (Заревска) махала. От 1912 г. е първата прогимназия в Каменица, в сгради на жп гарата. От 1950 г. е в голяма училищна сграда, впоследствие разширена. Училището съществува до 2001 г.

През 1903 г. е открита пощенска станция, през 1910 г. – аптека, през 1915 г. – участъкова ветеринарно-фелдшерска служба.

През 1910 г. има жп гара, строена и за митница, и за ГКПП. Сградата е по-голяма от кюстендилската. В началото на 21 в., съвсем близо до жп гарата, е построена нова сграда за жп митница, която десетилетия вече не се използва, тъй като Паневропейски транспортен коридор 8 не действа. Жп тунел е прокаран през българската част под Деве баир през 1941 – 1944 г.

При избухването на Балканската война 4 души от Гюешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

През 1921 г. е основано читалище „Просвета“.

През 1930 г. е построен храм-паметник „Света Троица“ с костница на загиналите войници и офицери в околностите на с. Гюешево, през войните между 1912 – 13 и 1915 – 18 г.

През 1932 г. е учредено Всестранно земеделско кооперативно сдружение „Руен“, което през 1960 г. се обединява с кооперация „Осогово“ – с. Раненци.

През 1955 г. са залесени 8204 дка в местностите „Деве баир“, „Лебница“ и др.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Руен“, което от 1960 г. е към ДЗС Кюстендил, филиал Гюешево, от 1963 -1971 г. – към ДЗС Раненци, 1971 -1973 – към АПК Кюстендил г., 1973 – 1979 г. е в състава на АПК Раненци от 1979 г. – към АПК "Румяна войвода“ – с. Гърляно. Честата смяна на посочените структури показва, че колективизацията в полупланинските райони е била неудачна.

Селото е електрифицирано (1945) и водоснабдено (1968). Изградени са 5 стопански сгради, нов младежки дом, както и дъждомерна станция.

Шосето и улиците са асфалтирани. Около гарата и шосето за Кюстендил селото има модерен вид с хубавите си масивни къщи и канализация. Ще стане ли Гюешево малко гранично градче, ако се пусне жп линията София-Скопие?

В продължение на години е проведена геологопроучвателна дейност за проучване на находище „Лебница“. В близост до селото се намират рудник „Лебница“ и флотационната фабрика „Осогово“ (понастоящем закрити). Хвостохранилище „Гюешево-1“, близо до храм-паметника костница, е рекултивирано и самозалесено. Хвостохранилище „Гюешево -2,3 – обединени“ не са рекултивирани – при сухо време и вятър близо до тях се разнася прах.

След демократичния преход към пазарно стопанство, в селото се наблюдават активни миграционни процеси.

Исторически, културни и природни забележителностиРедактиране

РелигииРедактиране

 
Храм-паметник „Света Троица“

Село Гюешево принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметство Гюешево
  • Читалище „Просвета“ е действащо, регистрирано под номер 1175 в Министерство на културата на Република България. Дейности: библиотека – над 10 000 тома.

Редовни събитияРедактиране

  • Събор на хайдушкото движение на 1 и 2 август – „Хайдушка вечер“, а на другия ден – събор. Организира се от кметството на село Гюешево и е посветен на Румена войвода, действала с четата си в годините на османската власт в този район. Съборът продължава с концертна програма и народно веселие в центъра на селото.

ЛичностиРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Бръчкова, Мария. Антични находки в Гюешево. В: Известия на Българското археологическо дружество, VII, 1919 – 1920 г., с. 138
  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с. 262 – 269;
  • Манев, Владимир. Гюешево, 1973 г., 149 с. Ръкопис (Архив на РИМ – Кюстендил);
  • Манев, Владимир. „Антични находки от Гюешево“, в-к „Звезда“ (Кюстендил), № 98, 23.08.1975 г.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – „Археологически паметници от Кюстендилски окръг“, София, 1978 г., с. 16;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.25, 34 – 35;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.161 – 162;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 116;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.16 – 17;
  • Манев, Владимир. Гюешево – кратка история. 2004 г., ДА-Кюстендил, ф.271, оп.1, а.е.80;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.40 – 47;
  • Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област „Каменица“, Кюстендилско, София, 2011 г., , стр. 156 – 164
  • Анастасов, Благой. Геоложки обект „Осогово“, София, 2019 г., стр. 106

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Справка за промени в наименованието...
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.

Външни препраткиРедактиране