Разлика между версии на „Йордан Тренков“

След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 15.]</ref> и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 година. Делегат е на [[Прилепски конгрес на ВМОРО|Прилепския конгрес]] през май-юни 1904 година, който му възлага борбата с новопоявилата се [[Сръбска пропаганда в Македония]] в [[Азот (област)|Азот]]. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на [[Пере Тошев]] и [[Гьорче Петров]], докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около [[Даме Груев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/2.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр. 65, 69, 71.]</ref>
 
През 1905 - 1906 година е секретар ввъв върховистката четата на поручик [[Любомир Стоенчев]] в Петричко.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 171.</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година ТрековТренков е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи в 4 рота на 6 охридска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.</ref>
 
== Бележки ==