Разлика между версии на „Владимир Полянов“

редакция без резюме
м (премести „Полянов, Владимир“ като „Владимир Полянов“: установен модел)
 
==Произведения==
* Смърт. Разкази. 1922.
* Комедия на куклите. Разкази. 1923.
* Момичето и тримата. Разкази. 1927.
* Рицари. Разкази. 1927.
* Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931).
* Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934).
* Слънцето угаснало. Роман. 1928 (1995).
* Четири разказа. 1928 (1933).
* Вик. Роман. (1933).
* Черните не стават бели. Роман. 1932.
* Звезди в прозореца. Разкази. 1935.
* Гладният вълк. Роман. 1936.
* Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962).
* Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937.
* От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948).
* Ероика. Драма. 1940.
* Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948.
* Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978.
* Хроника на узряването. Роман. 1979.
* Срещи по дългия път. Мемоарни импресии.
* Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1988.
* Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989.
* Диаболични повести и разкази. 1990.
* Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и Кралица Маб, 1997.
 
 
== Източници ==
<references />
* Пиндиков, А. Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988.
* Аретов, Н. Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. - Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81.
* Аретов, Н. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. - Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53.
* Аретов, Н. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2.
Анонимен потребител