Отваря главното меню

Георги Иванов Тодоров, с литературен севдоним Владимир Полянов, е български писател, театрален режисьор и културен деец.

Георги Тодоров
псевдоним: Владимир Полянов
Роден 6 май 1899 г.
Починал 4 декември 1988 г. (89 г.)
Националност българин
Владимир Полянов в Общомедия
Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог”, 1925 - 1927 г. Полянов е 2-ри прав на 3-ия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923) и философия във Виена (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София (днес УНСС) и „Режисура“ във Варшава (1939).

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената Дирекция на обществената обнова[1].

Тодоров е директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947-1951), театрите в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970).

Георги Тодоров е сред основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.

Виден представител е на българския експресионизъм (наричан от критиката „диаболизъм„) – литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът му „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен за „фашистки“ от комунистическия философ Тодор Павлов.

ПроизведенияРедактиране

  • Смърт. Разкази. 1922
  • Комедия на куклите. Разкази. 1923
  • Момичето и тримата. Разкази. 1927
  • Рицари. Разкази. 1927
  • Човекът в огледалото. Драм. ескиз. 1927 (1931)
  • Двете страни на медала. Комедия. 1928 (1934)
  • Слънцето угаснало. Роман. 1928 (2. изд. С.: „Кралица Маб“, 1995). ISBN 954-533-003-15
  • Четири разказа. 1928 (1933)
  • Вик. Роман. (1933)
  • Черните не стават бели. Роман. 1932
  • Звезди в прозореца. Разкази. 1935
  • Гладният вълк. Роман. 1936
  • Бащи и синове. Драма. 1937 (1938, 1948, 1962)
  • Крали Марко. Очерк по народни мотиви. 1937
  • От крилатия змей до самолета. Кратка история на въздухоплаването. 1938 (1948)
  • Ероика. Драма. 1940
  • Веднъж тъй, после тъй. Комедия. 1948
  • Случаят Иван Андреев. Повести и разкази. 1978
  • Хроника на узряването. Роман. 1979
  • Срещи по дългия път. Мемоарни импресии. 1984
  • Пътеки през неуловимото. Разкази, миниатюри. 1986
  • Вик. Повести и новели. Ранни диаболистични разкази. 1989
  • Диаболични повести и разкази. 1990
  • Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. Спомени за събития и личности. 1905-1945. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски и „Кралица Маб“, 1997. ISBN 954-07-1061-8

ИзточнициРедактиране

  • Александър Пиндиков, Владимир Полянов. Лит. Анкета. С.: БАН, 1988
  • Величков, Петър. Импулсът да пиша. При писателя Владимир Полянов. Интервю. В: в. "АБВ", год. 9, 4.08.1987, бр. 31, с. 3
  • Николай Аретов, Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. – Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити. С.: Институт за литература, Издателски център Б. Пенев, С.: 2000, с. 70-81
  • Николай Аретов. След заник слънце. Първите “постдиаболистични” романи на Владимир Полянов. – Критика, № 2-4, 2000, с. 48-53
  • Николай Аретов. Георги Цанев и спора за романа “Слънцето угаснало” от Владимир Полянов. – Критика, 2006, № 1-2

БележкиРедактиране

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 319.