Власт (обществено отношение): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
не е копивио, в резюмето потребителят си е написал че е превод от ен: -- {{превод от|en|Power (philosophy)|337575523}} |
форматиране, дребни правописни |
||
Ред 8:
Властта може да бъде лоша или несправедлива, но упражняване на властта се приема, като енденична за хората, като социaлни същества. Често изучаването на властта в обществото се приема като политика. Използването на властта няма нужда да включва принуда. В едната си крайност, тя много силно прилича на това което англоговорящите наричат „влияние” , въпреки че някои автори правят разлика между власт и влияние - средството чрез което се използва властта (Handy, C.1993 Understanding Organizations).
Голяма част от съвременния дебат върху властта се върти около проблема за подпомагане природата на властта. Изчерпателен разказ за властта може да бъде намерен във ''Власт: Радикален възглед'' на '''Стивън Люкс''', където той разисква трите измерения на властта. Така властта може да бъде разгледана като различни форми на ограничение на човешкото действие, но също и като нещо, което прави действието възможно, но в ограничена степен. В голяма степен този дебат е свързан с трудовете на френския философ
==
'''Власт може да се осъществява чрез:'''
Ред 42:
- '''във взаимоотношения'''; доминиране/ подчинение
'''Д.К. Гълбрайт''' обобщава видовете власт като: '''Принуждаваща'''( основаваща се на силата), '''Компенсаторна''' (чрез използване на различни източници) и '''Условна''' ( резултат от убеждение и техни източници като „Личност” (индивиди), „Собственост” (техни материални източници) и „Организационен” ( без значение кой е на върха на структурата). ''(Galbraith, An Anatomy of Power)''
Всички форми на властта се свеждат до едно от две възможни подзаглавия.
Ред 53:
Така всеки недисциплиниран ученик може лесно да се идентифицира и да бъде изправен пред учителя.''
=== Марксизъм ===
В марксистката традиция, италианския автор '''Антонио Грамчи''' определя ролята на културната хегемония в идеологията като средство за поддържане силата на капитализма и на държавата. Позовавайки се на Николо Макиавели във „ Владетелят” и опитвайки да разбере защо не е имало комунистическа революция в Западна Европа, докато в Русия имало такава, Грамчи концептуализира тази хегемония като кентавър, състоящ се от две половини. Задната половина, звярът, представлява по-класически, материален образ на властта, власт чрез принуда, чрез брутална сила, физическа или икономическа. Но капиталистическата хегемония, твърди той, зависи дори по-силно от предната половина, човешкото лице, което излъчва власт чрез съгласие. В Русия, тази власт липсвала, което довело до революция. В Западна Европа, най-вече Италия, капитализмът успява в упражняване на взаимна власт, убеждавайки работническите класи, че техните интереси били същите като тези на капиталистите. По този начин революцията била избегната.
Както Грамчи подчертава значението на идеологията в структурите на властта, така и марксистките феминистки автори като '''Мишел Барет''' подчертават ролята на идеологиите при възхваляване на добродетелите на семейния живот. Класическият аргумент, който илюстрира тази гледна точка е използването на жени като „резервна армия на труда”. По време на война е прието жени да изпълняват мъжки задължения, докато след войната ролите лесно се разменят. Ето защо според Барет, разрушаването на капиталистическите икономически отношения е необходимо, но не е достатъчно за равноправието на жените.
Търнов▼
▲===Търнов ===
Търнов взема предвид каква власт имат похитителите над пътниците в самолет и търси прилика с властта при военните. Той показва, че властта над индивида може да бъде засилена от присъствието на група. Ако групата се подчинява на командите на своя лидер, властта му значително нараства и обратното.▼
Люкс▼
▲'''Търнов''' взема предвид каква власт имат похитителите над пътниците в самолет и търси прилика с властта при военните. Той показва, че властта над индивида може да бъде засилена от присъствието на група. Ако групата се подчинява на командите на своя лидер, властта му значително нараства и обратното.
Плодотворната работа на Стивън Люкс Власт: Радикален възглед (1974) води началото си от разговор на който той бил поканен в Париж. В тази кратка книга, Люкс очертава две измерения, чрез които властта е била теоретизирана ( измерения 1 и 2 долу), които той критикувал като ограничени към тези форми на властта които могат да бъдат видяни. Към тях добавил трето, „критично” измерение, което построил върху прозрения на Грамчи и Алтюсер. В много отношения този труд еволюирал заедно с този на Фуко и служи за добър увод на размислите му върху властта .▼
▲===Люкс===
▲Плодотворната работа на '''Стивън Люкс''' ''Власт: Радикален възглед'' (1974) води началото си от разговор на който той бил поканен в [[Париж]]. В тази кратка книга, Люкс очертава две измерения, чрез които властта е била теоретизирана,
'''Едноизмерен'''
Line 73 ⟶ 75:
'''Двуизмерен'''
- вземане на решение и определяне на дневния ред<br>
- институции и неофициални влияния<br>
- измерване степента на неофициално влияние<br>
- техники използвани от двуизмерните структури на властта <br>
'''Триизмерен:''' включва аспекти от модел 1 и 2, плюс
- оформя предпочитания чрез ценности, норми, идеологии;<br>
- цялото социално взаимодействие включва власт, защото идеите действат чрез целия език и действие;<br>
- очевидно неизмеримо: трябва да направим извод за съществуването ѝ<br>
- идеи или ценности, които са в основата на всички социални и политически дейности:<br>
- рутинни – не мислим съзнателно за тях;<br>
-
===Тофлър===▼
Смяна на властта на '''Алвин Тофлер''' доказва, че трите основни вида власт са ''насилие, богатство и знание'', като съществуват и други техни вариации. Всеки следващ вид власт представлява по-гъвкав вид. Насилието може само да се използва негативно. Богатството може да бъде използвано и негативно и позитивно. Знанието може да бъде използвано по тези начини, но също и по трансформативен начин. Такива примери са споделяне на познания по земеделие – да може всеки да се снабди с храна; човек може да използва знанието като тактическо или стратегическо превъзходство. Тофлър доказва, че самата природа на властта постоянно се променя. Както и днес, във времето властта често е преминавала от една група в друга. По време на Индустриалната революция властта преминава от благородниците, действащи главно чрез насилие, в ръцете на индустриалците, действащи чрез богатство. Разбира се, благородниците използавали богатството, както индустриалния елит – насилието, но доминиращата форма на власт се променя от насилие към богатство. Днес, настъпва Трета вълна на промяна -
▲==Тофлър==
==Неотбелязани категории==▼
Идеята за '''неотбелязаните категории''' се зародила във феминизма. Теорията анализира културата на властимащите. Властимащите са онези хора в обществото с лесен достъп до ресурсите, онези които могат да упражняват власт без оглед на своите действия. За властимащите културата изглежда достъпна, а за лишените от власт – недостъпна, елитна и скъпа. ▼
▲Смяна на властта на '''Алвин Тофлер''' доказва, че трите основни вида власт са ''насилие, богатство и знание'', като съществуват и други техни вариации. Всеки следващ вид власт представлява по-гъвкав вид. Насилието може само да се използва негативно. Богатството може да бъде използвано и негативно и позитивно. Знанието може да бъде използвано по тези начини, но също и по трансформативен начин. Такива примери са споделяне на познания по земеделие – да може всеки да се снабди с храна; човек може да използва знанието като тактическо или стратегическо превъзходство. Тофлър доказва, че самата природа на властта постоянно се променя. Както и днес, във времето властта често е преминавала от една група в друга. По време на Индустриалната революция властта преминава от благородниците, действащи главно чрез насилие, в ръцете на индустриалците, действащи чрез богатство. Разбира се, благородниците използавали богатството, както индустриалния елит – насилието, но доминиращата форма на власт се променя от насилие към богатство. Днес, настъпва Трета вълна на промяна - богатството бива изместено от знанието.
▲Неотбелязани категории
▲Идеята за неотбелязаните категории се зародила във феминизма. Теорията анализира културата на властимащите. Властимащите са онези хора в обществото с лесен достъп до ресурсите, онези които могат да упражняват власт без оглед на своите действия. За властимащите културата изглежда достъпна, а за лишените от власт – недостъпна, елитна и скъпа.
▲ Неотбелязаната категория може да оформи идентифициращ признак за властимащите. Неотбелязаната категория става стандарт. За повечето западни читатели е ясно, че ако расата на главния герой не е спомената, той е бял; ако сексуалната ориентация не е отбелязана се приема, че той е хетеросексуален; ако полът не е отбелязан, се приема, че той е мъж; ако инвалидност не е спомената се приема, че той е здрав. Човек може често да пренебрегне неотбелязаните категории. Белият цвят на кожата е такава категория, която обикновено не се забелязва от властимащите тъй като често те спадат към тази категория. Неотбелязаната категория става норма с други категории свързани с девиантен статус. Социалните групи могата да прилагат този възглед за властта към раса, пол и инвалидност без изменение; здравото тяло е неутрално, човекът е нормален статус.
== Пет принципа на силата ==
Социалните психолози '''Френч''' и '''Рейвън''' в класическо проучване (1954) развили схема за източници на властта, чрез която да анализират как действа властта в определени взаимоотношения. Според Френч и Рейвън властта се различава от влиянието по следния начин: властта е ситуацията, която поддържа дадени взаимоотношения А- В, като даден опит на А за повлияване върху В, прави замислената от А промяна на В по-вероятна. Тук властта е фундаментално относителна – зависи от определени разбирания, които А и В прилагат в своите взаимоотношения и изисква от В да разпознае качество у А, което би мотивирало В да се промени по желания от А начин. Задължително трябва да обърнем внимание на принципа или комбинация от принципи на властта подходящи за взаимоотношението, за да се постигне желания резултат.
Залагайки на грешен принцип на властта може да има нежелани резултати – намаляване властта на А. Френч и Рейвън твърдят, че има пет важни категории такива качества без да изключват съществуването на други по-маловажни категории. По-нататък други принципи били изтъкнати от Моргън (1986: глава 6 ), който определил 14 принципа, докато други предложили по-прост модел за практически цели – например Хенди(1976), който препоръчва три принципа.
'''Позиционна власт'''.
Наречена също „Законна власт”, тя се отнася към властта на индивида поради оносителната позиция и задължения на притежателя и в организацията. Законната власт е официална власт делегирана на притежателя на позицията. Обикновенно се придружава от различни атрибути на властта като униформи, офиси и т.н. Това е най-очевидният и най-важен вид власт.
'''Референтна власт'''.
Означава власт или способност на индивидите да привличат другите и да предизвикват лоялност у тях. Основава се на харизмата и междуличностните умения на власт имащия. Притежанието на определена личностна черта поражда възхищение към човека и това възхищение създава възможност за междуличностно влияние. Тук човека подчинен на властта желае да се идентифицира с тези личностни качества и да е удовлетворен от това, че е приет последовател. Национализмът и патриотизмът също се разглеждат като вид референтна власт. Например войниците участват във войни, за да защитят честта на страната си. Това е втората най-малко очевидна власт, но най-ефективна. Рекламодателите отдавна са признали референтната власт при използване на спортисти за рекламиране на продукти. Харизмата на спортните звезди води до подписване на договора въпреки факта, че личността може да не е известна извън спортната арена.
'''Експертна власт'''.
Тя е индивидуална власт в резултат от уменията или познанията на лицето или организацията. За разлика от другите, този тип власт е строго специфична и ограничена до определена област, за която експертът е обучен и квалифициран.
'''Награждаваща власт'''.
Тя зависи от способността на властимащия да дава ценни материални награди и се свързва със степента, в която индивидът може да дава на другите награда, като бонуси, почивни дни, желани подаръци, промоции, увеличаване на заплащането или отговорността. Тази власт е очевидна, но също и неефективна ако се злоупотреби с нея.
'''Принудителна власт'''.
Тя предствалява отрицателно въздействие върху служителите. Може да бъде свързана със способността да се намаляват или отменят наградите. Желанието за ценни награди или страха от неполучаването им осигурява подчинение на служителите. Принудителната власт може да бъде най-очевидната, но и най-малко ефективната форма на власт тъй като тя поражда негодувание и съпротива.
==Психологическо изследване==
Съвременната експриментална психология внушава, че колкото повече власт има човек, толкова по-малко взема от другите, загатвайки, че властимащите притежават по-малко емпатия. Адам Галински, заедно с няколко съавтори, стига до този извод, когато на тези, които е напомнено, че не притежават власт са инструктирани да нарисуват “S” на челата си. Те са три пъти по-склонни да го направят отколкото хората на които е напомнено, че притежават власт. Властимащите са склонни да действат. Изследователите са документирали „ефекта на наблюдателя”, в който те открили, че властимащите хора са три пъти по-склонни първи да предложат помощ на непознат изпаднал в беда.
Проучване включващо 50 студенти заключава, че тези които се чувстват „силни” чрез заявяване на „думи на силата”, били по-малко податливи на външен натиск и по-склонни да осъществяват честна и творческа обратна връзка.
| |||