Карл Вайерщрас: Разлика между версии

Тези му две статии не остават без отклик и Берлинският университет му предлага така желаното професорско място и той без колебания го приема през Октомври [[1856]]. Тук Вайерщрас чете лекции по: Редове и интеграли на Фурие и приложенията им в математическата физика, елиптични функции и приложения в механиката и геометрията, интегрално смятане, както и по аналитични функции(Вайерщрасов подход в теорията на аналитичните функции). В лекциите си по аналитични функции (сега тази дисциплина се нарича комплексен анализ) за първи път дава резултати, които е имал още от [[1841]], но останали непубликувани. В лекциите си по ''Въведение в анализа'' за пръв път се заема с основите на анализа, с това започва и формулирането на теорията му за реалните числа. В лекциите си от [[1863]], доказва че комплексните числа са единственото комутативно разширение на реалните. През [[1872]] осланяйки се на математическата строгост, съумява да построй функция която, въпреки че е непрекъсната във всяка точка, няма производна в нито една([[функция на Вайерщрас]]).

 

 

Здравето на Вайерщрас се влошава значително след [[1861]]. Той дори е принуден да чете лекциите си седнал, а някой от студентите да му помага, пишейки на дъската вместо него. След отшумяване на замайванията и гаденето, се появяват болки в гърдите и до края на живота си Вайерщрас не успява да се възстанови напълно.