Никола Фурнаджиев: Разлика между версии

Никола Фурнаджиев е роден на 27 май [[1903]] година в [[Пазарджик]]. Професията на баща му налага честа промяна на местоживеенето на семейството. За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К'во да е“. От [[1918]] г. редовно пише на страниците на вестника под псевдонимите Веселяк и Дядо Лука. Година по-късно сътрудничи и на сп. „Ученическа

мисъл“. Завършва гимназия през [[1922]] г. в [[Чирпан]]. Същата година става студент в Медицинския факултет на [[Софийския университет]]. Скоро сменя специалността си и се записва да учи естествени науки. Отново променя интересите си и избира философията. Завършва през [[1930]] г. педагогика и философия. По време на студентството си органицира стачка. След нея за кратко се укрива.

=== От 1920 до 1940г1940 г. ===

В списанието на [[Георги Бакалов]] „Нов път“ Фурнаджиев заедно с [[Ангел Каралийчев]] и [[Асен Разцветников]] създава най-добрите творби на септемврийската литература. Стиховете, публикувани в „Нов път“, той издава в първата си стихосбирка - „Пролетен вятър“ ([[1925]]). Тогава написва и прочутата си поема „Сватба“. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път“ и започва да публикува в сп. „Златорог“. През [[1928]] г. отпечатва втората си стихосбирка - „Дъга“.

След дипломирането си в университета Фурнаджиев е учител в Трета мъжка гимназия в София, а след това работи в Министерството на народната просвета. През [[1933]] г. заминава за [[Цариград]], където преподава в българското училище. Тогава излиза сборникът му с детски приказки „Златни клонки“. Остава в града до [[1938]] г. Връща се в България и става учител в Пазарджик. През [[1944]] г. преподава във Втора девическа гимназия в София<ref>Биографии на български писатели стр. 174</ref>.

=== След 1944г1944 г.===

Промените настъпили в България след [[9 септември 1944]], за Фурнаджиев са сбъдната мечта. Ентусиазиран, той започва работа в Министерството на пропагандата. От [[1945]] до [[1949]] г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“, а после отново главен редактор и завеждащ отдел „Поезия“ в реномираното издателство „Български писател“. В началото на 60-те години е редактор на сп. „Септември“. На тази длъжност се пенсионира през [[1963]]г<ref>Биографии на български писатели стр. 175</ref>.

През 50-те и 60-те години Никола Фурнаджиев отпечатва пет стихосбирки - „Велики дни“, „По пътищата ти вървях“, „Избрани стихотворения“, „Слънце над планините“ и „Най-трудното“. Освен тях публикува и три детски стихосбирки - „Свободна родина“, „Смели пионери“ и „Лагерна вечер“. Прави опити и с друг жанр - пътеписа. През [[1952]] г. излиза първата му пътеписна творба - „Между приятели“, а три години по-късно и втората - „Пътуване до Чили“.