|
== Биография ==
Известният търновски род [[Славейкови]] дава на [[България]] едно голямо име на театъра в зората на неговото създаване. Това е Кина Казанджиева е родена на 06 януари 1884г1884 г. в Търново. Малка остава кръгло сираче. Добри роднини от [[София]] я приютяват. Налага се да работи като прислужница и домашна помощница в престижни софийски квартали. Така попада сред артистичните среди на София. Тези на пръв поглед случайни хора формират любов и съпричастие към магията на театралното изкуство.
== Началото ==
Един пътуващ театър поставя началото на творческата й кариера. През 1902г1902 г. участва в постановките на [[Македонския театър]] на [[Войдан Чернодрински]], където се утвърждава като талантлива актриса. По финансови причини театърът се разформирова и тя остава без средства, без дом и работа. В отчаянието си постъпва в манастир, за да оцелее. Единствено голямата й любов към изкуствота я кара да напусне светата обител и да постъпи през 1904г1904 г. в [["Съмременен театър"]] на [[Матей Икономов]]. Там прави своите истински професионални стъпки, получава първите си сериозни роли, постепенно развива таланта си на театралната сцена. Нежна и очарователна, тя печели сърцата на публиката, но спечелва и сърцето на артиста [[Николай Герджиков]]. През 1907г1907 г. актрисата се омъжва за него и двамата започват работа в [[Пловдивския общински театър]].
Пловдивската публика е взискателна, но Кина Казанджиева - Герджикова успява да спечели нейната симпатии и овации. Фамилия Герджикови е заможна и културно извисена. В богата семейна библиотека Кина чете непрекъснато и се усъвършенства духовно. Превръща се в една от най-интелигентите дами на пловдивското изискано общество.
Обхванати от творчески ентусиазъм семейството заминава за европейската театрална столица [[Париж]]. Там Кина Герджикова прилежно усвоява френското театрално майсторство и школува сценичното си изкуство. След три годишен престой /1912-1915/ двамата изтъкнати актьори се завръщат в България и постъпват в [[Държавната трупа]] на [[Народния театър]]. Дебютът на талантливата актриса е запомнен от софиянци и коментиран години напред. Това е ролята на Нора от едноименната пиеса на [[Ибсен]]. Отзивите в тогавашната преса са категорични: "Успехът на Герджикова в "Нора" е голям и несъмнен. Тази класическа драматична роля я прави изключително популярна."
През 1919г1919 г. талантливата и даровита търновка играе в Общинския театър в Гюмюрджина, а после отново в любимия Пловдивски театър. Добре е приета и от Варненската публика, тъй като в периода 1925-1927г1927 г. е привлечена на работа във Варненския театър. Тя е постановчик на "Родина" от [[Зудерман]] и изпълнява главните роли в постановките на трупата:
* Тамара в "Борислав" на Вазов
* Вела във "Вампир" на Страшимиров
* Оля в "Свети, но не сгрява" на Островски и много други.
Кина Герджикова е баба на известният български оперен ас проф. [[ПaвелПавел Герджиков]]. Той разказва: "По линия на Герджиковия род съм свързан с много интелектуални български фамилии - със семейството на академик [[Николай Райнов]] и на [[Стефан Гечев]]. Дълбоко съм убеден обаче, че склонността ми към музиката и театъра идва от баба ми Кина. Дядо ми Николай бил актьор, но не мога да кажа, че е бил от най-големите, по-скоро е бил изкушен от перото и се е занимавал с журналистика. изключителна фигура е неговата съпруга, баба ми актрисата Кина Герджикова. Тя е от Търново, по баща Казанджиева, и по тази линия е роднина с Петко и Пенчо Славейкови. Аз баба ми Кина не помня на сцената. Родил съм се през 1938г1938 г., когато тя е направила прощалния си спектакъл в Пловдив... Баба ми е била един апостол, аркашка в рокля, посветила живота си да сее театрално изкуство в провинцията, и то в най-гладните и трудни години на България - в началото на века, времето на Балканската война и националната катастрофа. Борила се е като лъвица, за да бъде запазен Пловдивският общински театър, където е играла."
Последните си творчески години популярната Кина Казанджиева - Герджикова посвещава на столицата. На 15 март 1950г1950 г. цяла София се прощава с любимката на публиката от ранния период на нашия театър. С неповторимия си талант и професионализъм, тя остава в историята на българското драматично изкуство.
== Източници ==
* Митова - Ганева Катя, "Великотърновки - от трдицията към модерността", В.Т. 2009г2009 г.,с.33-37
* Пенев Пенчо, Кина Герджикова /1884-1950/ - В: Лекции по история на българския драматичен театър, Ч4, С.1958г1958 г.
* Пенев Пенчо, История на българския драматичен театър, С., 1975г1975 г.
* Станчева Ваня, Кина Герджикова - едно голямо име в театъра, в-к "Борба"/В.Т./, №3, 06 януари 1994г1994 г.
{{СОРТКАТ:Герджикова, Кина}}
| 