Уикипедия

Спортни шейни: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Форматиране
още редакции
Ред 1:
{{авторски права}}▼
'''Спускането с шейни по улей''' (от [[френски език|френски]] ''Luge'') е [[зимен спорт]], в който състезателите се спускат с [[шейна|шейни]] по улей за [[бобслей]]. Състезателите развиват висока скорост (около 140 [[Километър в час|км/ч]]) и ползват специфична състезателна екипировка
 
Line 12 ⟶ 11:
 
Международните състезания са в дисцилините мъже, жени, двойки и отборна щафета. Спускенето с шейни в улей е част от програмата на [[Зимни олимпийски игри|зимните олимпийски игри]]. Провеждащите се ежегодно състезания са [[Световна купа по спускане с шейни в улей|Световната купа]], Световната купа за младежи, Купата на нациите. Провеждат се и [[Световно първенство по спускане с шейни в улей|Световно първенство]] (ежегодно, освен при олимпийски игри), Континентални първенства (в годините със зимни олимпийски игри и две години след това) и Световно първенство за младежи (ежегодно). <ref name="artrules">[http://www.fil-luge.org/Artificial-Track.36.0.html Правила на спорта от сайта на международната федерация]</ref>
 
В исторически аспект е трудно да се определи точен период, в който се осъществява изобретяването на примитивната шейна, но със сигурност това е човешко откритие, даващо ценна помощ на древните хора преди откриването на Колелото. Шейната достига до там, където малко човешки изобретения се справят така както го прави тя вече хилядолетия.
 
== История ==
=== Първи състезания ===▼
Спорен е момента с определянето на първооснователят на шейната. Има данни отнасящи се за периода около 800 г., свързани с викингите и използването на двуплазова шейна за превоз на товари, дървени трупи от планината, както и за лов. Такава археологическа находка е открита на територията на град Слаген, Норвегия около фьорда Осло.
Първото състезание, за което има сведения от историческите хроники се състои в [[Норвегия]] и датира 1480 година. Друг такъв извор ни дава информация за друго – 1552 година, което се състои в планината [[Ерц]]. За подобни мероприятия, състояли се в такъв отдавнашен период има твърде оскъдни данни. ▼
 
Поради тази причина първото шейни състезание със спортна насоченост се счита проведеното през [[1883]] година в [[Швейцария|швейцарския]] курорт [[Давос]]. Там хотелиерът Каспър Бадрът, за да разнообрази програмата предлагана от хотела му, освен минералните бани и лечебни процедури, организира и състезание по шейни. Трасето е дълго 4 километра, представлява алея от Сант[[Санкт Волфганг]] до [[Клостерс]]. Първите двама състезатели финишират с еднакво време - това са австралийският студент [[Джордж Робертсън]], и [[Петер Минш]] – клостерски пощальон. Времето на първите шампиони в историята на спускането с шейни е 9 минути и 15 секунди. Средната им скорост е 26 км/ч (през 2010 г. максималната скорост достига 140 км/ч). В състезанието участват 21 души от седем държави – [[Англия]], [[Германия]], [[Холандия]], [[Швеция]], [[Швейцария]] и [[САЩ]]. <ref name="vanchist">[http://www.vancouver2010.com/olympic-luge/additional-information/about-the-sport_146008cR.html '''About the Sport''' - от сайта на зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г.]</ref>▼
Пак на север, но в Америка, мохалките – индианско племе, обитаващо земите покрай езерото Каналейк близо до град Квебек, Канада изработват свой вариант на транспортна шейна, наречена от тях Тобоган. Използват я предимно при лов и пренасяне на провизии между отделните села и ловни лагери. Под Името Тобоган е известно някъде по света спускането с шейни.
▲{{авторски права}}
 
В повечето алпийски[[алпи]]йски райони, организирането на състезанията е свързано със столетни традиционни обичаи на определени градове и области. От тази основа, на забавни традиционални чествания, спускането с шейни се превръща в организиран и целенасочен спорт. ▼
В Швеция около Полярния кръг в минали периоди се използва къса, едноместна шейничка за придвижване върху лед. Това става чрез забутване с бягане, последвано от лягане по корем върху шейната. Множество варварски племена, по време на Римската империя, имат хитрата практика да използват елипсовидните си бойни щитове за спускане по алпийските склонове. Така те изникват изненадващо в неудобни позиции за римските формирования.
Един от най–старите и значими шейни клубове е баварския [[Берхтезгаден]], запазен до днес, със своята 84 годишна история, той продължава да дава на света шампиони от школата си. В региона на Берхтезгаден се осъществяват едни от първите състезания, както и организирани спортни сдружения, с най–ранна дата - 1903 година. В момента главното седалище на Международната федерация по шейни се помещава там.▼
== Световни първенства ==
 
Първото световно първенство на изкуствена писта – улей е 72 години след това в Давос. Проведено е в Осло през 1955 г. участниците са 52–ма, от 8 националности. Две години по–късно (1957 г.) се основава официално международната федерация (FIL) в Давос – Швейцария. До този момент шейните са малко или много в сянка на по – големия си брат – Бобслеябобслея, чиято федерация е основана през 1923 година и не се е отнасяла пряко по проблемите на тогавашните шейни. Състоялото се първенство в Осло се явява генерална репетиция за Предстоящите Зимни олимпийски игри в Инсбрук – Австрия.▼
▲Първото състезание, за което има сведения от историческите хроники се състои в Норвегия и датира 1480 година. Друг такъв извор ни дава информация за друго – 1552 година,което се състои в планината Ерц. За подобни мероприятия, състояли се в такъв отдавнашен период има твърде оскъдни данни.
▲== Първи състезания ==
▲Поради тази причина първото шейни състезание със спортна насоченост се счита проведеното през 1883 година в швейцарския курорт Давос. Там хотелиерът Каспър Бадрът, за да разнообрази програмата предлагана от хотела му, освен минералните бани и лечебни процедури, организира и състезание по шейни. Трасето е дълго 4 километра, представлява алея от Сант Волфганг до Клостерс. Първите двама състезатели финишират с еднакво време - това са австралийският студент Джордж Робертсън, и Петер Минш – клостерски пощальон. Времето на първите шампиони в историята на спускането с шейни е 9 минути и 15 секунди. Средната им скорост е 26 км/ч (през 2010 г. максималната скорост достига 140 км/ч). В състезанието участват 21 души от седем държави – Англия, Германия, Холандия, Швеция, Швейцария и САЩ. <ref name="vanchist">[http://www.vancouver2010.com/olympic-luge/additional-information/about-the-sport_146008cR.html '''About the Sport''' - от сайта на зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г.]</ref>
 
▲В повечето алпийски райони, организирането на състезанията е свързано със столетни традиционни обичаи на определени градове и области. От тази основа, на забавни традиционални чествания, спускането с шейни се превръща в организиран и целенасочен спорт.
▲Един от най–старите и значими шейни клубове е баварския Берхтезгаден, запазен до днес, със своята 84 годишна история, той продължава да дава на света шампиони от школата си. В региона на Берхтезгаден се осъществяват едни от първите състезания, както и организирани спортни сдружения, с най–ранна дата - 1903 година. В момента главното седалище на Международната федерация по шейни се помещава там.
 
▲Първото световно първенство на изкуствена писта – улей е 72 години след това в Давос. Проведено е в Осло през 1955 г. участниците са 52–ма, от 8 националности. Две години по–късно (1957 г.) се основава официално международната федерация (FIL) в Давос – Швейцария. До този момент шейните са малко или много в сянка на по – големия си брат – Бобслея, чиято федерация е основана през 1923 година и не се е отнасяла пряко по проблемите на тогавашните шейни. Състоялото се първенство в Осло се явява генерална репетиция за Предстоящите Зимни олимпийски игри в Инсбрук – Австрия.
== На олимпийски игри ==
На конгрес на Международния олимпийски комитет през 1961 година в Атина спускането с шейни в улей се включват в програмата на [[Зимни олимпийски игри 1964|игрите в Инсбрук през 1964 година]]<ref name="van1801">[http://www.vancouver2010.com/olympic-news/n/news/afp-news/skeleton--bobsleigh-and-luge--anglos-sliding-into-vancouver-contention_234324Kw.html Skeleton, bobsleigh and luge: Anglos sliding into Vancouver contention - статия от официалния сайт на игрите от 18.01.2010]</ref>. Дисциплините, които се провеждат са спускания за мъже, за жени и двойки мъже. <ref name="vanchist">[http://www.vancouver2010.com/olympic-luge/additional-information/about-the-sport_146008cR.html '''About the Sport''' - от сайта на зимните олимпийски игри във Ванкувър през 2010 г.]</ref>
Line 36 ⟶ 31:
 
При мъжете златен медалист е Томас Кьолер от Германия с време 3:26.77, сребърен – Клаус Бонсак – Германия с време 3:27.04 и трета позиция заема Ханс Пленк – също от Германия. – 3:30.15. При дамите Златото грабва Ортрън Ендерлейн Германия – 3:24.67, среброто е за Илзе Гайслер – Германия – 3:27.42 и бронзов медал – Хелене Търнер от Австрия. Класирането при двойките е оглавено от Йозеф Файщмантъл и Манфред Шенгъл – Австрия - 1:41.62, на втора позиция са австрийците Райхолд Зен и Хелмут Талер с време от 1:41.91 и бронзови медалисти - Италия – Валтер Аузендорфер и Зигисфредо Майр - 1:42.87
 
 
В първите световни купи и олимпийски игри времеизмерването е с точност до стотни от секундата. На игрите в Сапоро, Япония през 1972 г. две двуместни шейни – Хорст Хьорнлайн с партньор Райхард Бредъл от ГДР финишират с еднакво време и поделят златните медали с италианците Паул Хилгартнер и Валтер Плайкнер – 1:28.35. От този прецедент нататък се налага времеизмерване с прецизност до хилядни от секундата. В редки случаи при състезания и тренировки продължават да се дублират времена.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Спортни_шейни“.