Сирак Скитник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 8:
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
'''Сирак Скитник''' е псевдоним на Панайот Тодоров Христов
Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. [[Върбец]], в Сливен и другаде (1903–04). През 1908 заминава за [[Петербург]], където учи [[живопис]] в частното училище на [[Леон Бакст]] (състудент на [[Марк Шагал]] и [[Василий Кандински]]).
▲'''Сирак Скитник''' е псевдоним на Панайот Тодоров Христов ([[22 ноември]] [[1883]], [[Сливен]] — [[5 март]] [[1943]], [[София]]).
Съредактор на сп. ''„Златорог“'' — от 1922. Драматург и артистичен секретар на [[Народен театър|Народния театър]] в София 1923–24), където поставя (1923) пиесата на [[Морис Метерлинк]] ''„Мона Вана“'' и изработва проектите на декори към нея. През 1924–25 е [[библиотекар]] в Министерството на просвещението, от 1935 до смъртта си — главен ръководител на Радио София. Председател (1927) на дружество ''„[[Родно изкуство]]“'', пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. [[СБХ]]).
Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира (1905) със стихове в сп. ''„Художник“''. Сътрудничи с поетични творби на списанията ''„Наш живот“'', ''„Демократически преглед“'', ''„Наблюдател“'', ''„Слънце“'', ''„Българан“''.
Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите.
Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията ''„Българска реч“'', ''„Съвременник“'', ''„Везни“'', ''„Хиперион“'', ''„Златорог“'', ''„Художествена култура“'' и др. Естетически и творчески се противопоставя на [[миметизъм|миметичния]] принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към [[експресионизъм|експресионизма]] (статиите ''„Старо и ново изкуство“'', 1919, ''„Тайната на примитива“'', 1923).
Псевдоними: П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С.
Line 24 ⟶ 31:
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=164 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].''
[[Категория:Български писатели
| |||