Лазар Паяков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавям/поправям по Ташев
добавки
Ред 25:
През 1887 година Паяков става учител и директор на основаната малко по-рано от братя Ценови [[Търговска гимназия (Свищов)|Търговска гимназия]] в [[Свищов]].{{hrf|Ташев|1999|353-354}} Там през 1888 година започва да издава списание „Промишленост“ - първото българско икономическо списание. В Свищов Лазар Паяков среща и съпругата си Райна Константинова, братовчедка на писателят и политик [[Алеко Константинов]]. Остава в града до 1893 година, след което се преселва във [[Варна]], където се занимава с търговска дейност, а от 1895 до 1902 година е председател на Варненската търговско-индустриална камара.{{hrf|Ташев|1999|353-354}} През този период Паяков ръководи варненския клон на свързаната с [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] банка „[[Гирдап]]“. В 1899-1900 година е директор на Солунската гимназия.{{hrf|Ванчев|1970|293}}
 
През 1903 година става министър на финансите в кабинета на [[Рачо Петров]], а след това и в кабинетите на [[Димитър Петков]], [[Димитър Станчов]] и [[Петър Гудев]].{{hrf|Ташев|1999|353-354}} През 1907 година за кратко е временно управляващ Министерството на народното просвещение.{{hrf|Ташев|1999|353-354}} {{факт|Известни са неговите реформи в областта на данъчното облагане. Действа за стабилизиране на бюджетите на [[България]] и на българския [[лев]].}} СключваЗа международнивремето, през което Паяков е финансов министър са сключени няколко външни държавни заемизаема (през 1903, 1905 и 1907 година.), Часткоито отиграят тезиважна заемироля сеза стопанския подем в предвоенното десетилетие, а част от тях е използватизползвана за превъоръжаваневъоръжаване на българската армия.
 
Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че Лазар Паяков използва пребиваването си в правителството за лично облагодетелстване, като прилага разнообразни [[Корупция|корупционни]] практики. Към август 1903 година търговското дружество „Паяков и Вълов“ има необслужвани задължения към [[Българска народна банка]] от 12 хиляди лева, които веднага след това са разсрочени, а до 1908 година са изплатени. Фирмата има и дълг от над 150 хиляди лева към [[Българска търговска банка]], но през 1904-1905 година делът на Паяков е изкупен и опростен, частично от „Гирдап“, частично от самата Търговска банка. С тези и други подобни операции за по-малко от 5 години той изплаща дълг за над 200 хиляди лева при годишна заплата 12 хиляди лева, без да се вземат предвид новопридобитите активи.{{hrf|Аврамов|2007|212-217}}
 
Сключените от Лазар Паяков споразумения за външните заеми, най-вече за този от 1907 година, предизвикват силни критики и съмнения в корупция. При преговорите с френската банка [[Париба]], основният партньор на държавата при емисията, той прави редица отстъпки, които облагодетелстват самата банка и френският оръжеен доставчик [[Шнайдер]]. Значителна част от заема е оставена по нисколихвени сметки в Париба, като общите загуби за българското правителство се оценяват на 1 милион [[Френски франк|франка]].{{hrf|Аврамов|2007|237-238}} Анкетната комисия установява и множество нарушения при търгове за държавни доставки, включително добре документиран случай на предназначени за Паяков подкупи по сделка с [[гербова хартия]].{{hrf|Аврамов|2007|238-245}}
 
След падането на правителството на Петър Гудев на 16 януари 1908 година Народнолибералната партия остава в опозиция. {{факт|Паяков е депутат в [[Народно събрание|Народното събрание]],}} където при една от речите си получава сърдечен удар и умира на [[10 август]] [[1910]] година. Смъртта му е отразена в много европейски вестници от това време.
Line 37 ⟶ 41:
 
== Източници ==
{{дребно|
* {{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София isbn = 978-954-90758-9-2 | ref = harv}}
* {{cite book | last = Ванчев | first = Йордан (съст. и ред.) | year = 1970 | title = Пламъкът на Солунския светилник | publisher = Народна просвета | location = София | isbn = | ref = harv}}
* {{cite book | last = Ташев | first = Ташо | year = 1999 | title = Министрите на България 1879-1999 | publisher = АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО | location = София | id = ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9| ref = harv}}
}}
 
{{пост начало}}