Българска търговска банка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
→Клонове и дъщерни предприятия на БТБ: ЗД България |
||
Ред 45:
* Клон в [[Лом]].
Дъщерните предприятия на Българската търговска банка са банкови, минни, индустриални, търговски и други. През [[1917]] година в Бургас е основано минното акционерно дружество „Бъдеще“, което е свързано с капиталова уния с БТБ - участие на банката в капитала и управителния съвет на дружеството и обратно. Предметът на дейност на дружеството е въгледобив - първоначално в Бургаско, а впоследствие и в [[Твърдица|Твърдишко]] и [[Трявна|Тревенско]].<ref>Енциклопедия България, т. 1, А-В, София 1978, с. 423.</ref> БТБ е основният акционер в [[България (застрахователно дружество)|Застрахователното дружество „България“]], в чието управление участват и някои от главните акционери на самата банка.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 417-424 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref>
През 30-те години БТБ притежава няколко локални банки. Тя основава Харманлийската търговска банка (Южнобългарска банка), притежава и Видинската търговска банка. Южнобългарската търговска банка се занимава основно с финансиране и експорт на [[тютюн]].<ref>Аладжов, П., пос. съч., с. 67, 155.</ref> Българската търговска банка е собственик и на търговското дружество „Комерциум“, което получава представителството на „Даймлер-Бенц“ за България<ref>Аладжов, П., пос. съч., с. 67.</ref>, както и на текстилната фабрика „Свети Георги“ в Трявна, на керамичната фабрика „Труд“ в Русе и други.<ref>Енциклопедия България, т. 1, А-В, София 1978, с. 527.</ref>
| |||