Червен (крепост): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{обработка|форматиране, препратки}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране, препратки}}
Средновековният град Червен е един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.). Развалините му са до едноименното село на 35 км. южно от Русе. Градът е наследник на ранновизантийска крепост от VІ век, но територията му е обитавана още през тракийската епоха. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г. и е завзет от византийската арамия, предвождана от Михаил Грава Тарханиот по време на управлението на цар Ивайло (1278-1280). През втората половина на ХІV век територията му надхвърля 1 кв. км. и има добре откроена градоустройствена структура, включваща укрепен "вътрешен град" върху обширен скален рид в извивка на река Черни Лом и "външен град" в подножието на скалите и по околните хълмове. Градът има сложна, етапно изградена фортификационна система и е застроен плътно. През ХІV век израства като голям занаятчийски център с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, хедожествени, битови и други занаяти. Възел е на пътища от р. Дунав към вътрешността на страната, което го превръща в значимо търговско средище. Завзет е и е разрушен от османските турци през 1388 г. В пределите на Османската империя запазва административните си функции, но постепенно запада.
Червен е археологичесски обект със значим принос за изучаването на средновековната българска култура. Първите разкопки са от 1910/ 1911 г. (проф. В. Златарски), а редовни разкопки се водят от 1961 г. Разкрити са: голям феодален замък, крепостни стени, два подземни добре съхранени водоснабдителни прохода, 13 църкви, обществено-административни сгради, жилища, работилници, улици. Напълно запазена е една триетажна крепостна кула от ХІV век. Археологически находки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей в София, Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Русе. Сред тях се открояват няколко големи монетни съкровища, накити, епиграфски паметници, керамика, предмети от бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др. Обявен е за Нациионален археологичесски резерват (1965 г.) и е много популярен туристически обект с добре изградена инфраструктура.
▲ Работно време: 09.00-12.00; 13.00-18.00, без неделя и понеделник, за контакти: 082 825 002.
| |||