Българска екзархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 89.215.107.138 (б.), към версия на Кочев |
|||
Ред 33:
До освобождението на България от османско иго екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] [[1877]]-[[1878]] г. екзарх [[Антим I]] е свален от своя пост и заточен в [[Мала Азия]] заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към [[Русия]].
За нов екзарх е избран ловчанският митрополит [[Йосиф I]].
===Дейност на Българската екзархия след Освобождението===
Ред 50:
През [[1945]] г., в катедралната църква „Света София“ в столицата [[Народно-църковен събор]] избира Софийския митрополит [[Стефан (екзарх)|Стефан]] за последен Български екзарх на [[21 януари]].
На [[10 май]] [[1953]] г. свиканият църковен събор прокламира издигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. За патриарх е избран пловдивският митрополит [[Кирил (български патриарх)|Кирил]], а след неговата смърт през [[1971]] г. – ловчанският митрополит [[Максим (български патриарх)|Максим]].
==Български екзарси==
| |||