Беловска базилика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
Това е един огромен археологически комплекс от късната Античност и ранното Средновековие в края на V – VІ век. Първите исторически сведения за крепостта и базиликата са от именития български патриот и пазарджиклията [[Стефан Захариев]] в неговото описание за Татар пазарджишката кааза. Последвана от списанията на [[Петко Рачов Славейков]] и други видни български възрожденци. През 1915 година българският учен Петър Мутафчиев прави първото научно описание на базиликата над село Голямо Белово, а през 1924 година са проведени и първите археологически разкопки финансирани от американския милионер Уйлям Уитмор и реализирани от археолога Андрей Гравър.
Базиликата е [[неф|трикорабна]], [[апсида (архитектура)|триапсидна]], със [[синтрон]], триделен [[нартекс]], триконхален [[баптистер|баптистерий]]. Има данни, че надсценичните кораби и притвора е била разположена [[емпория (архитектура)|емпория]], според други изследователи емпория е имало само над [[нартекс|притвора]], Ясно е само, че като цяло градежът на базиликата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са изградени от квадратни тухли споени с червен хоросан. Базиликата в месността „Свети Спас” датира от VІ век от новата ера. Според изследванията на професор [[Петър Мутафчиев]] именно в град Белово е съществувала изчезналата в момента, но все още споменаваната епархия Левкийска епархия. Всички данни говорят, че средният кораб е бил по-висок от страничните кораби, а триконхалния баптистерий е запазен само в основата си. През 1994 година базиликата е консервирана и частично реставрирана. Изградени са [[арка|арките]] в [[
== Галерия ==
| |||