Диамагнетизъм: Разлика между версии

'''Диамагнетик''' е вещество, което поставено във външно [[магнитно поле]] се намагнетизира в посока обратна на това поле. В отсъствие на външно магнитно поле диамагнетиците са немагнити. Магнитната им възприемчивост е винаги отрицателна. Терминът ''диамагнетизъм'' е въведен от [[Майкъл Фарадей]] през [[1845]] година. Той открива, че всички вещества в природата проявяват диамагнетични свойства в по-малка или по-голяма степен когато са поставени в магнитно поле. Така например ако постоянен [[магнит]] е обвит с [[алуминий|алуминиево]] [[фолио]], неговото поле ще отслабне. Диамагнетиците отблъскват магнитното поле, но този ефект се проявява с голяма сила само при свръхпроводниците и при другите вещества е доста слаб.