Серски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →История: буква |
|||
Ред 36:
Според османски регистър от [[1568]]-[[1569]] година манастирът притежава шест овощни градини, две маслинени горички, 7 воденици, три чифлика, къщи и 18 магазина в Сяр, както и няколко къщи, овощни градини, маслинени горички и и зимни пасбища (къшлаци) в района на [[Зъхна]], [[Солун]] и [[Сидерокапса]].<ref>Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 121.</ref>
Много от монасите на манастира в миналото са българи, а в манастирското училище се учат българчета от околните села. Затова българите го смятат за свой и го даряват. Тук между монасите най-рано се пробужда българското народностно съзнание в Серско и ненапразно серският митрополит Неофит го нарича ''"огнище на панславизма"''. През 19 век манастирът играе роля на едно от най-важните духовни средища в Източна [[Македония (област)|Македония]].<ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.451.</ref>
В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за манастира:
| |||