Фео Мустакова-Генадиева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Биография инфо | име = Фео Мустакова-Генадиева | портрет = dot.png | описание = бъл…
 
мРедакция без резюме
Ред 2:
| име = Фео Мустакова-Генадиева
| портрет = dot.png
| описание = българска примабалерина{{Биография инфо
| име =
| портрет = dot.png
| портрет-описание =
| px =
| описание =
| наставка =
| роден-дата = [[]] [[]]
| роден-място = [[]], [[]]
| починал-дата = [[]] [[]]
| починал-място = [[]], [[]]
}}
| наставка = а
| роден-дата = [[14 юни]] [[1909]]
Line 9 ⟶ 20:
'''Фео Димитрова Мустакова-Генадиева''' е известна българска [[балет|балерина]] и [[хореография|хореограф]], една от легендите на българския балет.
 
Известната балерина е първата българка, танцувала на сцените на “Фоли Бержер” и “Лидо”. Събирала е аплодисменти по всички световни елитни сцени, включително и в Южна Америка. Преди броени дни Музикалният театър отбеляза нейната 100-годишнина със спектакъла “Котките”, чийто почетен гост бе тя. Лъчезарна и със свежо чувство за хумор, Фео би могла да предаде на младите хора нещо повече от изкуство - любов към живота. Виталността е най-силната є черта, заради която нямат значение нито годините, нито неизбежните болки в живота.
Родена е на в Солун през 1909 година в семейството на генерал [[Димитър Мустаков]]. Първи стъпки в балета прави в школата на Пешо Радоев. По-късно учи в Париж при руската балерина [[Олга Преображенска]]. Работи с комика [[Фернандел]] и балерината [[Жозефин Бекер]]. Става първата българка — солистка във „[[Фоли Бержер]]“ и „[[Лидо]]“. Танцува в „[[Мулен Руж]]“, както и на някои от най-значимите сцени в Европа и Южна Америка.
В годините на най-голямата си слава.
А нейният е повече от богат - започнал на 14 юни 1909 г. той преминава през две световни войни, две балкански, три различни политически режима - монархия, социалистическа република и демокрация... Но първо възниква въпросът, как едно момиченце от бедна страна, изплащаща репарации по Ньойския договор, заради което изкуството въобще не е на преден план, се влюбва именно в балета. Корените на страстта є са в Петербург, в началото на ХХ век. Баща є получил стипендия да учи в Русия и заминал заедно със съпругата си. Там се наслаждавали на великолепните балетни постановки. След като заминава от перлата на Нева, семейството се установява в Солун, където е родена Фео. Може би, ако научно-техническата революция бе избързала с няколко години, животът є нямаше да е свързан с балета.
Но във време, в което няма нито радио, нито телевизия музикалните вечеринки са единственото забавление за хората. Така домашните концерти постепенно є открехват магическия свят на изкуството. На 8-годишна възраст Фео започва да учи пиано. От нея не става велик композитор, но става изключителен балетмайстор - по-късно тя признава, че опитът є в свиренето є помага много в постановките. Не се изкушава обаче да се рисува изцяло в идеален образ: - в автобиографията си признава, че невинаги е била добра ученичка. С буден ум и жив характер, учителите често пъти є правели забележка. Гастролът на рускинята Олга Карсавина провокира любовта є към балета и тя се записва в школата на Петър Радоев - известен педагог, който събирал опит из най-добрите училища в Европа. Когато става на 18, баща є се съгласява да я изпрати за една година в Париж, където постъпва при знаменитата Олга Преображенска. Необходими са обаче изключителни усилия, за да настигне останалите ученички и да усвои тънкостите на танца.
 
Нейната грация и талант и носят предложение за немската трупа “Спарк балет”, която участва в легендарните парижки локали “Лидо” и “Фоли Бержер”. Фео участва заедно с Фернандел,танцува на концерти на Жозефина Бекер и Мистингет.
След завръщането си в България започва кариера на балетен педагог и хореограф. Основава балета към [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Музикалния театър „Стефан Македонски“]], където е балетмайстор от 1950 г. и главен балетмайстор от 1954 до 1960 г. Прави хореографията на 32 оперети и лирични опери.
 
Канят я в много елитни сцени, хиляди са хората, впечатлени от ефирните и изящни танци и балетно съвършенство.
 
Силни чувства я свързват с Ернани Майер, шеф на световноизвестното казино в Рио де Жанейро “Копакабана”. Именно в него през 1937 г. Фео е поканена да танцува 5 месеца заедно с останалите балерини от състава.
 
След завръщането си в България започва кариера на балетен педагог и хореограф. Основава балета към [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Музикалния театър „Стефан Македонски“]], където е балетмайстор от 1950 г. и главен балетмайстор от 1954 до 1960 г. Прави хореографията на 32 оперети и лирични опери. Сред нейните постановки са “Царицата на чардаша”, “Ако бях цар”, “Веселата вдовица”, “Бокачо”, “Прилепът”, “Хубавата Елена”, “Нощ във Венеция” и много други. Пиесите, над които работи, впечатляват с хореографията си, а от нейната школа тръгват по своя път към света много известни танцьори.
 
През 2001 година излиза автобиографичната ѝ книга „Живот в света на балета“ (ISBN 954-607-387-3).
Line 17 ⟶ 38:
== Източници ==
* [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=144849 Фео Мустакова отбелязва 100 годишния си юбилей], Труд online, 31 май 2009
* [http://www.monitor.bg/article?id=201349], Монитор online, 06.06.2009
 
[[Файл:http://e-vestnik.bg/imgs/feo_mustakova/Feo_Mustakova09-7.jpg[[Файл:http://www.monitor.bg/img/?id=211725&sz=2]]]][[Файл:http://i4.helikon.bg/18741z.jpg]][[Файл:Пример.jpg|дясно|мини|ВЪВЕДЕТЕ ТЕКСТ]]
{{СОРТКАТ:Мустакова-Генадиева, Фео}}
[[Категория:Български балетисти]]