Ярослав Тагамлицки: Разлика между версии

| починал-място=?София

През 1945 годинаг. Ярослав Тагамлицки е назначен за [[асистент]] при катедрата по диференциално и интегрално смятане, ръководена от професор [[Кирил Попов]]. От 1947 година е частен [[доцент]], от 1949 година - редовен доцент, а от 1954 годинаг. - [[професор]] и завеждащ катедрата по диференциално и интегрално смятане, като остава на този пост до смъртта си. През [[1958]] г. на Тагамлицки е присъдена за втори път докторска степен във връзка с приетите по това време правила за научните степени, а през [[1961]] г. е избран за член-кореспондент на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].

Тагамлицки разработва нова за България, твърде интересна и обещаваща научна област. Става дума за понятието [[неразложимост]], за неговата роля в [[Математически анализ|анализа]] и за възможностите за приложения на свойствата на неразложимите елементи. Така например в статията от [[1946]] г. „Функции, които удовлетворяват известни неравенства върху реалната ос” по същество се доказва неразложимостта на показателната [[функция]] в един естествено възникващ конус от функции. В някои следващи работи се показват аналогични свойства и на безкрайните геометрични прогресии. В поредица от привидно разнородни резултати Тагамлицки със забележително прозрение вижда дълбоката същност, която ги обединява, и настоятелно се стреми към пълното ѝ разкриване и към намиране на други нейни прояви. Тези търсения дават своите резултати. През 1949 г. се появява статията му „Върху някои приложения на общата теория на линейните пространства с частично нареждане”. В нея той формулира първите си общи теореми, отнасящи се за линейни пространства, и в тези теореми се използват свойствата на неразложимите елементи. От споменатите теореми вече прозира идеята на общия метод, върху чието създаване работи Тагамлицки. Без все още да е формулирал този метод в явен вид, Ярослав Тагамлицки доказва по сходен начин поредица от интересни и нетривиални резултати за представяне на функции чрез безкрайни редове или чрез интеграли. Безспорно най-интересната му работа в този кръг е изследването върху интерполационния ред на [[Нилс Абел|Абел]], публикувано впрез [[1950]] г. в Годишника„Годишника на Софийския университетуниверситет“ и през [[1951]] г. в Докладите„Докладите на Академията на науките на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]“. В това изследване се получава един дълбок резултат за представяне чрез сбор на сума на безкраен ред и на интеграл, като този резултат разкрива причините за многобройните случаи, в които интерполационенинтерполационният ред на Абел не представя функцията, на която съответства.

Отличителни черти на научното творчество на Ярослав Тагамлицки са неговата дълбочина и оригиналност, а предметът на изследванията му винаги е свързан с актуални математически проблеми. Самό по себе си товаТова обстоятелство събужда интерес у по-силните студентистудентите и младимладите математици., Този интерескойто се засилва и от невъзможността на младите талантиим да влязат в досег със световната наука поради изолацията на страната, настъпила след Втората световна война. От своя страна и Тагамлицки изпитва нужда да споделя с младите идеите, които го вълнуват. Така в средата на петдесетте50-те години на миналия век неговият [[семинар се превръща]] по един естествен начин се превръща в център на интензивни изследвания. И не случайно в този семинар правят първите си стъпки в научното поприще значителна част от средното поколение известни български математици: акад. [[Благовест Сендов]], проф. Владимир Чакалов, доц. Димитър Добрев, проф. [[Димитър Скордев]], проф. Дойчин Дойчинов, проф. Николай Хаджииванов, чл.-кор. Иван Димовски, проф. Иван Проданов, акад. Иван Тодоров, покойният проф. Тодор Генчев и много други.

Активен интерес Тагамлицки проявява и към обучението по математика в средното училище. Умението да намери подходяща тема и да я предаде така, че да задържи будно вниманието на слушателите, правят тези лекции привлекателни за учениците с математически интереси. Но не е само тази връзката му със средното образование. Тойтой се вълнува и от методическите въпроси, свързани с преподаването на математиката и по-специално на основите на анализа в средното училище. Смята, че там неНегова е възможно да се развият задоволително основите на анализа, защото конкретното преподаване на понятието граничен преход би отнело много часове и за важните му приложения не би останало време. Така той достига до идеята за излагане на основите на диференциалното и интегрално смятане, без да се използва понятието граничен преход. Този начин на изложение съкращава времето, необходимо за строгото извеждане на свойствата на диференцируемите функции, благодарение на една естествена аксиома за съществуване на обеми на тела, т.е. на ограничени точкови множества в пространството, както и на стесняване класа от разглежданите функции. За да провери приложимостта на този метод в средното училище, Тагамлицки води занятия в две паралелки от ІХ клас на Осма софийска гимназия по два часа седмично през [[1973]]-[[1974|74]] учебна година. Подробно този метод е изложен в една статия, съдържаща се в книгата <ref>„Ярослав Тагамлицки – учен и учител”, издадена през [[1986]] г. от издателство „Наука и изкуство”</ref>, и особено в книгата на <ref>Вл. Чакалов „Нестандартни математически методи”, издадена през [[2005]] г. от УниверситетскотоУниверситетско издателство „Св. Климент Охридски” в, София.</ref>