Арнолд Зомерфелд е роден в лекарско семейство. През [[1886]] г. постъпва в Кьонигсбергския университет (днес Калининград) да следва [[математика]]. Този университет е един от първите университети, в които [[теоретична физика|теоретичната физика]] се утвърждава като самостоятелен предмет. Среди неговите наставници са такива изтъкнати учени като [[Давид Хилберт]], Фердинанд фон Линдеман и Адолф Хурвиц. През [[1891]] г. Зомерфелд защитава дисертация на тема ''Странни функции в математическата физика''.
През [[1893]] Зомерфелд се премества в [[Гьотинген]], в онези времена — главният математически център в Германия. Там работи отначало като асистент в института по [[минералогия]] институте. Основните му интереси обаче си остават математиката и математическата физика. През [[1894]] г. става асистент на математика [[Феликс Клайн]]. Под негово ръководство написва докторската си дисертация ([[1895]] г.) ''Математическа теория на [[дифракция]]та'', след което става приватдоцент по математика.
От [[1900]] г. завежда катедрата по техническа механика в техническияТехническия институт в [[Аахен]]. През [[1906]] г. става професор по теоретична физика в [[Мюнхен]]ския университет, където създава един от най-значителните центрове по теоретична физика. Въпреки предложенията да застане начело на други известни катедри, той остава в Мюнхен до края на живота си, с исключениеизключение на едно прекъсване за временна професура в [[САЩ]] ([[Уисконсин]]ски университет 1922/1923) и пътуванеза пътувания като академичен преподавател из [[Азия]] ([[Индия]], [[Китай]], [[Япония]]) и в САЩ (1928/1929). Дори след излизането си в пенсия през [[1935]] г. той продължавопродължава до преподава до [[1940]] г. Причината за това била, че според Зомерфелд подходящ за негов заместник бил ученикът му [[Вернер Хайзенберг]], но срещу него имало силно противодействие от страна на представителите на т. нар. „немска физика“ или „арийска физика“, които се противопоставяли на „еврейската физика“ и в крайна сметка наложили свой кандидат. След [[Втора световна война|Втората световна война]] Зомерфелд отново искал да има последовател, който да продължи традицията на неговата научна школа и предлага кандидатурите на Хайзенберг, [[Ханс Бете]] и [[Карл Фридрих фон Вайцзекер]].
Зомерфелд е номиниран за Нобелова награда 81 пъти, но не е удостоен с нея. Загива през [[1951]] г. при пътен инцидент.
