Едуард Белчер

Едуард Белчър (на английски Edward Belcher) (27 февруари 1799 - 18 март 1877) британски морски офицер, адмирал и изследовател.

Едуард Белчер Edward Belcher
моля добавете портрет
Роден	27 февруари 1799 Халифакс, Канада
Починал	18 март 1877 Лондон, Обединено кралство Великобритания и Ирландия
Погребан	Великобритания
Едуард Белчер в Общомедия

Биография

Ранни години

Белчър е роден в Халифакс, Нова Скотия, Канада. През 1812 на 13 годишна възраст постъпва в Кралския военноморски флот. На 15 или 16 вече като мичман в Кралския военноморски флот, Белчър изобретева два нови вида корабни котви, моделите на които са в колекцията на морския музей в Лондон.

Проучвателска и изследователска дейност

През 1825-1826 участва в експедицията на Фредерик Уилям Бичи в Тихия океан и покрай бреговете на Аляска.
Впоследствие той е вече капитан на кораб, с който извършва картиране на част от северните и западни брегове на Африка.
От 1836 до 1842 с два кораба "Сулфур" и "Самаранг" Белчер извършва околосветско плаване, по време на което извършва детайлно картиране на тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка. Изследователската му дейност е нарушена, защото двата кораба командвани от него са изпратени за участие във войната в Китай през 1840.
През 1841, по време на войната Белчер извършва първото детайлно картиране и проучване на бреговете на Хонг Конг и пристанището му. След края на войната през 1842, след шест годишно отсъствие се прибира в Англия и защитава бакалавърска степен по геодезия. От 1843 до 1847 извършва геодезически и топографски снимки в Източна Индия, Филипините и на други места в Югоизточна Азия.

Арктическа експедиция

През 1852 той е получава командването на правителствена експедиция в Арктика за търсене и спасяване на сър Джон Франклин. През 1852 на кораба „Асистанс“ се движил на север през протоците Уелингтън и Пени. С лодка през август и септември заобиколил от север полуострова и открил на север от него, на 77º40`с.ш. и 95ºз.д. оостров Корнуол (3400 кв.км) и протока Белчер (77º10` с.ш., 93º з.д.), отделящ го на юг от п-ов Гринел. Зимувал до северозападния бряг на п-ов Гринел (северозападната част на остров Девон). В началото на 1853 извършил поход на ски по северния бряг на п-ов Гринел и на изток от него открил протока Кардигън, а на североизток, на 76º40` с.ш. и 90º20` з.д. остров Норт Кент. По този начин открил западния вход на протока Джонс, отделящ о.Девон на юг от о.Елсмир на север. На обратния път, на 76º35` с.ш. и 93º10` з.д. открил Артур фиорд, почти отделящ п-ов Гринел от останалата част на о.Девон.
Въпреки направените множество открития експедицията е неуспешена. Не успява да открие изчезналата експедиция на Джон Франклин и освен това изоставя в ледовете четири от петте си кораба, за което Белчър е изправен пред военен съд, но по-късно е оправдан. Един от изоставените кораби по-късно е намерен непокътнат от американски китоловен кораб.

Последни години

След последната си експедиция и след оправдаването му от военния съд Белчер прекратява активната си военна служба. През 1867 е награден с рицарско звание, а през 1872 е произведен в адмирал.

Памет

Неговото име носят проток в Хонг Конг, остров и проток в Канадския арктичен архипелаг.

Съчинения

The last of the arctic voyages of search of sir John Franklin, 2 vols, London, 1855.

Източници

• Wikipedia - Edward Belcher
• М а г и д о в и ч, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962 г.