История на телевизията в България: Разлика между версии

През 1960-1961 г. братята Величко и Любен Качулеви започват първите опити за приемане на телевизионни сигнали от други източници извън страната чрез изграждането на сложни системи от приемателни антени изработени от тях в частната им лаборатория и работилница в гр. Ямбол.Най-доброто им постижение е получаването на телевизионен сигнал от Швеция в продължениена 18 часа през 1964 год. Приема на телевзионен сигнал от съседните балкански държави и тогава Съветския Съюз ,за тях не е проблем. Проблем се оказва ретланслирането на получения телевизионен сигнал до повече от един телевизионен приемник.Двамата братя са известни в техническите среди и със създадения от тях първи български звукозаписвателен апарат /фонограф/ през м. февруари 1948 год. и записите,които са правени с него за нуждите на Института по български език и Софийския университет.

 

 

През [[1993]] г. се появява първата частна телевизионна станция в [[България]] - Телевизия Родопи, излъчваща и до днес ефирно в град [[Кърджали]]. Първата частна телевизия в [[София]] е [[Нова телевизия]]. Други частни регионални телевизии, стартирали в началото през 90-те са Телевизия „7 дни”, Рент - Бургас, Тракия - Пловдив ,"Супер вижън плюс" в Ямбол,която започва дейността си в края на 1993 г. но едва през 1996 започва да излъчва собствена програма и т.н. Но истинска революция в гледането на телевизията настава с изграждането на [[Кабелна телевизия|кабелни телевизионни мрежи]] във всеки голям, малък град в страната и дори в селата. Българинът става зрител на десетки чуждестранни програми, а постепенно се появавят и множество регионални, национални и специализирани български канали. След 2000 г. с навлизането на чужди инвестиции, повечето чужди канали вече са преведени на български език, а в последните години качеството на българските телевизионни продукции става все по-високо. {{източник|}}

[[Категория:История на България (1945-1989)]]

[[Категория:История на България (след 1989)]]