Пандекти: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Пренасочване към Corpus Iuris Civilis |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{книга инфо
| име = Пандекти (Дигести)
| име в оригинал = legum et quae в paragraphorum Pandectis. Codice et Instit. Continentur от literas. Lugduni apud Gulielmum Rouillium.
| корица = Digesto 01.jpg
| px = 250
| корица-текст =
| други-имена =
| език = [[латински език|латински]]
| автор =
| преводач =
| издадена-година = [[1571]]
| издадена-държава = [[Папска държава]]
| издателство =
| жанр = [[римско право]]
| вид = [[римско частно право]]
| произведения =
| ISBN =
| поредица =
| предходна =
| следваща =
| бележки = първо печатно издание
}}
'''Пандектите''' ''(на [[латински]] от [[гръцки]]: pandectae - всеобхватен)'', известни също и като '''Дигести''' ''(от [[латински|латинското]] digesta - поръчано)'' са всеобхватна компилация от 50 книги по [[римско право]], съставляващи фрагменти, разделени на параграфи, от трудовете на най-изявените класически мислители и юристи на [[Древен Рим|Древен Рим]]. Пандектите са онази нишка в [[право]]то свързваща достиженията на римската правна мисъл през античността със съвременните постижения на правната мисъл. Излизат за първи път печатно през 1571 г.
== Изследване на историята след Пандектите ==
По време на [[ренесанс]]а учените [[историческа периодизация|разделили историята]] на [[античност]], [[средновековие]] и [[ново време]]. [[Западна цивилизация|Западната цивилизация]], благодарение на [[Велики географски открития|великите географски открития]], провокирани от [[Османска империя|османското завоюване]] на [[Ориент]]а, започнала да си задава [[екзистенциализъм|екзистенциални въпроси]] за мястото и ролята на човека, и в частност на западния човек, в световното мироздание. По този начин възникнал съвременния [[хуманизъм]], поставящ в центъра на [[Вселена]]та създадена от [[демиург]]а - [[човек]]ът.
Като правило, с ренесанс се означава времето от [[14 век|14]] до [[16 век]]. Това е един исторически период предопределил създаването, формирането и утвърждаването на западната цивилизация, а посредством нея и на целия съвременен глобализиращ се свят и [[цивилизация]], такива каквито ги разпознава и разбира [[социална антропология|социалната]] и [[културна антропология|културната антропология]] ''([[Арнолд Тойнби]], [[Изследване на историята]])''.
Предшестващия ренесанса 13 век, започнал с едно емблематично историческо събитие за християнския свят - [[превземане на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол]] от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Това събитие допълнително утежнило вътрешнохристиянския [[диалог]], въпреки оказаната подкрепа от [[папа]]та на [[Византия]] след [[Велика схизма|Великата схизма]] и [[битка при Манцикерт|загубата от последната на битката при Манцикерт]].
[[Палеолози]]те възстановили Византия, но загубили окончателно [[Мала Азия]]. След ликвидирането на [[акрити|акритската служба]], въпреки залеза на [[Румелийски султанат|Румелийския султанат]], "турската заплаха" не била ликвидирана, а напротив, от малкия [[османски бейлик]] в [[Сьогют]], наченало създаването на една нова световна [[империя]] - [[Османска империя|Османската]]. През 14 век наследникът на [[Осман]] - [[Орхан]] завладял последователно два символни и емблематични за [[християнство]]то градове в Мала Азия - [[Никея]] и [[Никомедия]]. Малко по-рано - през 1291 г. [[Ерусалим]] също бил загубен от [[кръстоносци]]те, а [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] останало в историята. На дневен ред пред османските турци било превземането на [[Новия Рим]]. Тази мистично-религиозна и милитаристична [[идея]] облечена във формата на [[джихад]] била водеща и обсебваща цялата османска [[политика]] през 14 век. Внукът на Осман, и син на Орхан - [[Мурад I]] създал [[еничарски корпус|еничарския корпус]] и след победата в [[Чирменска битка|Чирменската битка]] отпочнал завоюването на [[Европа]], и в частност на [[българско землище|българските земи]]. Неговия наследник [[Баязид I]] след [[Косовска битка|Косовската битка]], превзел [[Търново]] през [[1393]] г., давайки заявка в края на този век, че дните на световната християнска столица са преброени. Източната Римска империя изпаднала в безпрецедентно и унизително за историята на християнството положение - на [[васал]] на друговерци. По това време в [[Западна Европа]] бушувала [[Стогодишна война|Стогодишната война]], която ангажирала военните сили на водещите европейски държави по това време. Положението на [[обсада на Константинопол|обсадения Константинопол]] изглеждало безнадеждно, а съдбата на източните християни - предрешена. Началото на новия и най-важен век в историята на цивилизацията е белязано от едно историческо събитие с огромно значение за целия свят - [[битка при Ангора|битката при Ангора]]. Както казвали и [[римляни]]те [[ex orientae lux]], избавлението на християнска Европа от османско завоевание, а оттук и на западната цивилизация, дошло от обратната посока на очакваната. Страшния Баязид, разгромил западните сили в [[битка при Никопол|битката при Никопол]], претърпял безпрецедентно поражение от "господаря на [[Азия]]" [[Тимур]], след което завършил земните си дни пленен и унизен за пример и назидание на християнските зложелатели и османските последователи в целия свят. Християнска Европа си отдъхнала за половин век, но не успяла да се справи с "турската заплаха". Въпреки създадения [[орден на Дракона]], дори подвизите на [[Ян Хунияди]] на [[Балкани]]те, не успели да спасят столицата на християнството, основана от [[Константин Велики]], от завладяване. След християнската загуба в [[битка при Варна|битката при Варна]], съдбата на Константинопол била окончателно предрешена и фаталния ден бил 13 (петък) май 1453 г., когато [[Мехмед I|Мехмед Завоевателя]] влязъл в световната и християнска столица, развявайки знамето на пророка. Останалия християнски западен свят изпаднал в униние и размисъл за случващото се, но това не се отнасяло за неговите духовни водачи - римските папи. Превземането на Константинопол от османските турци отприщило в рамките на 40 години онези исторически процеси които променили всецяло [[цивилизация]]та и света.
През 1456 г. големият кръстоносец Ян Хунияди спечелил [[обсада на Белград (1456)|битката за Белград]], като по този начин осуетил налагането на пълен османски контрол над [[Виа Милитарис]]. Папа [[Павел II]] съдействал за сключването на династичен брак между племеницата на последния [[римски император]] [[Константин Драгаш]] - [[София Палеологина]] и [[велик княз|великия княз]] на [[Велико московско княжество|Московското велико княжество]] [[Иван III]], полагайки [[крайъгълен камък|крайъгълния камък]] на новата източна християнска империя - [[Третия Рим]]. Неговия наследник [[Сикст IV]], отразил набега на завоевателя на Константинопол в [[Отранто]] с цел завоюване на Апенините и Рим, изградил наново [[Соломонов храм|Соломоновия храм]] (този път християнски) във вечния град - [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]], като дал съгласие за начало на [[испанска инквизиция|испанската инквизиция]]. Резултатите и на изток, и на запад не закъснели през следващия 16 век. На изток първия руски [[цар]] [[Иван Грозни]] създал новата източна световна римска и християнска империя, а на запад [[нов свят|новия свят]] станал притежание на две нови християнски глобални империи - [[Испанска империя|Испанската]] и [[Португалска империя|Португалската]]. [[Тордесиляски договор|Тордесиляския договор]] с последвалата го [[Иберийска уния]] възродила старото римско и ново християнско владение и на световния запад.
През 1492 г. се случили двете най-важни събития белязали границата между средновековие и ново време - генуезкия моряк на служба при монарсите на [[Арагон]] и [[Кастилия]] - [[Фердинанд Арагонски]] и [[Исабела Кастилска]], [[Христофор Колумб]] открил нова земя, която се оказала [[континент]], мислейки си, че е открил "западния път към Индия", а монарсите на вече обединеното кралство, [[изгонване на евреите от Испания|изгонили евреите от Испания]]. Прокудените [[сефаради]] били приети от [[Баязид II]], а португалския мореплавател [[Васко да Гама]] в края на този 15 век действително открил нов морски път към [[Индия]] заобикалящ османските владения. Османските турци през 15 век завладели столицата на християнството (господстваща световна религия през средновековието), но Европа в лицето на западната цивилизация завладяла през следващия 16 век света, предопределяйки спечелването на [[геополитика|геополитическата битка]] между католическия християнски запад и ориенталския мюсюлмански изток в своя полза.
В началото на 16 век, султан [[Селим I]] ликвидирал и последния оказващ съпротива на новата османска власт [[бейлик]] в Мала Азия - [[Карамански бейлик|Караманския]], след което завладявайки Ерусалим, извършил набег през [[Левант]]а и [[Египет]] към [[Медина]] и [[Мека]], изземвайки знамето на пророка и обявявайки се за [[халиф]] със столица предходната християнска и световна такава - Константинопол. Това било равнозначно на хвърляне на ръкавица в лицето на Рим и християнството. Предизвикателството не помогнало на османските турци и християнството в тежък двубой с "турската заплаха" през 16 век успяло най-накрая да извоюва първата си голяма и военна победа над врага, печелейки в лицето на [[Свещена лига|Свещената лига]] [[битка при Лепанто|битката при Лепанто]], като преди това османския устрем към сърцето на Европа бил прекършен от неуспешната [[обсада на Виена]]. В този знаменит морски бой загубил ръката си автора на [[Дон Кихот]]. През тази година в Рим излезли и знаменитите в/за [[история на правото|историята на правото]] Пандекти. Накратко - християнската победа в този морски бой през 1571 г. спасил освен западната цивилизация от османците, но и римското право от [[шариат]]а.
== История на правото след Пандектите ==
[[Картинка:Chlebowski-Bajazyt w niewoli.jpg|thumb|500px|right|На Баязид I му се наложило в края на земните си дни всяка сутрин да "лъска чепика на господаря на Азия" по правилата на [[шариат]]а. Зложелателите го одумвали, че любимата му жена от [[харем]]а [[Оливера Лазаревич]] служела като столче за изправяне на Тимур след сутрешната процедура. (худ. [[Станислав Хлебовски]], [[1878]] г.)]]
След приемането на християнството от [[Римска империя|Римската империя]] за [[държавна религия]] по времето на Константин Велики били правени няколко опита за цялостна кодификация на римското частно право - Codex Gregorianus, Codex Hermogenianus и [[Codex Teodosianus]] от 438 г. по времето на император [[Теодосий II]].
Римският император комуто се преписва [[крилата фраза|крилата фраза]] "[[Соломоне, аз те надминах!]]", кодифицирал [[римско частно право|римското частно право]] в един юридически сборник - [[Корпус юрис цивилис]]. Това станало във времето на откриването на църквата "[[Света София (Константинопол)|Света София]]" и на последните значими римски завоевания, последвани от последния случай в историята при който някой бил удостоен с римски [[триумф]] - [[Велизарий]]. Управлението на [[Юстиниан Велики]] бележи прехода от античност към средновековие, като последния античен историк [[Прокопий Кесарийски]] разправя, че прословутата [[менора]] потънала с един римски кораб на дъното на [[Средиземно море]]. Античният свят се променял в средновековен - християнски. По времето на [[Ираклий]] загинала първата антична световна империя и цивилизация - [[персийска цивлизация|персийската]]. Останало християнството, последвано от исляма. Третата [[световна религия]] - [[будизъм|будизма]], ведно с Индия и Китай, се развивал независимо от центровете на [[монотеизъм|монотеистичните]] [[религия|религии]] на запад.
Пандектите съставлят втората част на Корпус юрис цивилис. Компилиран през 528 г., публикуван през 529 г., преработен и приет като законодателен акт в 534 г., юстиниановия правен кодекс отменя всички предишни [[правен акт|правни актове]]. Юстиниановия кодекс става първата част от Корпус юрис цивилис - 12 книги, разделени на титули, в които са включени императорските конституции от [[Адриан]] до Юстиниан. Втората част, наречена „Пандекти“ (или „Дигести“), е сборник от възгледите на видните римски юристи. Пандектите също имат силата на закон. Третата част на Корпус юрис цивилис — „Институции“ (Institutiones) излиза през 533 г., и представлява наръчник или учебник по правни науки, изработен от Теофил и Доротей под ръководството на Трибониан и обхващащ всички [[правен институт|правни институти]] на римското частно право в 4 книги, разделени на титули, които се делят на параграфи. Законите прокарани от Юстиниан след приемането на Кодекса, са събрани в „Новели“ (Novellae, leges), издадени след неговата смърт. Корпус юрис цивилис става основен [[нормативен акт]] на Византийската империя. Византийската [[Еклога]] (726) е съставена въз основа на Юстиниановата кодификация. По времето на [[Македонски ренесанс|Македонския ренесанс]] се прави опит за връщане към юстиниановото право, понеже [[иконоборство|иконоборстващите]] византийски императори посягат и на правния корпус на империята. По време на управлението на [[македонска династия|македонската династия]] във Византия се създават т.нар. [[Базилики]] - царски закони, в 60 книги, в които е предадено на [[гръцки]] съдържанието на [[Corpus Iuris Civilis]], към който са прибавени т.нар. [[схолии]], които типично [[схоластика|схоластично]] и по средновековному заобикаляли някогашната забрана за тълкуване на античния правен корпус. Базиликите били доста обемни, като и те от своя страна имали нужда от тълкуване на сложната правна материя с наръчници. Най-известният тълкувателен наръчник на Базиликите е Шестокнижието на Арменопуло от 14 век. Така се развило средновековното светско право на изток.
На запад още с основаването на първите [[университет]]и започва да се изучава в юридическите им факултети римското право, и в частност римското частно право. Основен [[източник на правото]] през средновековието бил Корпус юрис цивилис, който се и изучавал в университетите. По времето на ренесанса Корпус юрис цивилис става основа за развитието на законодателните системи в европейските страни и Русия. Всички европейски страни го възприемат, въвеждайки за регулация на [[обществени отношения|обществените отношения]] в държавите си континенталното [[гражданско право]] за разлика от [[обичайно право|обичайното право]] на [[англо-саксонска правна система]] в англоезичните страни. Корпус юрис цивилис е в основата на т.нар. [[континентална правна система]], като в отделните държави търпи развитие под формата на различни модификации. [[Правен принцип|Правните принципи]] от Корпус юрис цивилис са следвани в максимална степен при създаването на [[пандектна система|пандектната система]], която е основа на гражданското право в повечето европейски страни, и много неевропейски страни от [[Евразия]], с изключение на Франция и главно Великибритания със страните от [[Британска общност|Британската общност]].[http://chitanka.info/lib/text/3058/99]
Пандектите след създаването си по времето на Юстиниян търпят много [[интерполация|интерполации]], въпреки че, било забранено тълкуването им заедно с [[кодекс]]а и [[институция|институции]]те. За правилното им разбиране били създадени специални указатели - indices, paraphrasa, paratithla, които подпомагали изучаването на Корпус юрис цивилис. Известна е и една [[парафраза на Теофил]] върху Институциите от Corpus Iuris Civilis.
== Историческо значение на Пандектите ==
След излизането на Пандектите под формата на [[печатно произведение]], те оказали решаващо значение върху развитието на съвременното право, мисъл и [[юриспруденция]], започвайки масово да се разпространяват, изучават и прилагат. Пандектите залегнали в основата на правната доктрина на западната и християнската цивилизация. Този факт спомогнал и исторически за развитието на правната система в [[Свещената Римска империя]] и Руската империя (след [[реформи на Петър I|реформите на Петър I]]), които две [[велики сили]] след разгрома на османците в [[битка при Виена|битката при Виена]], изиграли решаваща роля освен в решаването на [[източен въпрос|източния въпрос]], но и в изграждането на съвременните правни корпуси и системи в Европа. Особено развитие пандектите оказали върху развитието на [[немска правна школа|немската правна школа]] през [[19 век]], чийто продукт е днешната [[пандектна система|пандектната правна система]], включително и българската правна система.
== Източници ==
* [http://web.upmf-grenoble.fr/Haiti/Cours/Ak ''The Roman Law Library]
* [http://www.thelatinlibrary.com/justinian.html ''The Latin Library]
== Правна литература (на немски) ==
* Andreas Bauer: ''Libri Pandectarum. Das römische Recht im Bild des 17. Jahrhunderts''. Bd. 1. V&R unipress, Göttingen 2005, ISBN 978-3-89971-229-2.
* Wolfgang Kaiser: ''Digesten/Überlieferungsgeschichte''. In: Der Neue Pauly. Enzyklopädie der Antike. Bd. 13, Sp. 845-852. Metzler, Stuttgart 1999 ([http://www.freidok.uni-freiburg.de/volltexte/3246/ Volltext]).
* Max Kaser / Rolf Knütel: ''Römisches Privatrecht'', 19. Aufl., Beck, München 2008, Rn. 20 ff.
* Wolfgang Waldstein / Michael Raiser: ''Römische Rechtsgeschichte'', 10. Aufl., Beck, München 2005, § 43.
[[Категория:Римско право]]
[[Категория:История на правото]]
[[ca:Digesta]]
[[de:Pandekten]]
[[en:Digest (Roman law)]]
[[es:Digesto]]
[[it:Digesto]]
[[ja:ローマ法大全#学説彙纂]]
[[ko:판덱텐]]
[[lt:Pandektos]]
[[nl:Digesten]]
[[ro:Pandecte]]
[[sv:Digesta]]
| |||