Отваря главното меню
Юстиниан I

Corpus Iuris Civilis (Свод на гражданското право[1]) е основополагаща колекция от трудове в областта на юриспруденцията, изработена в периода 529 – 534 година по заповед на Юстиниан I, но издадена след смъртта му.

Около средата на VI век той предприема и завършва мащабно дело по кодификацията на действащото право като право не само на Източната Римска империя, но и на територията на цялата бивша Римска империя, въпреки че Западната империя е вече завладяна от остготите.[2] Юстиниан забранява да се тълкува Corpus Iuris Civilis, за да не бъде извратен неговият смисъл.

ИсторияРедактиране

Кодификация преди ЮстинианРедактиране

Преди Юстиниан първите опити да се кодифицира римското право са направени от Гай около 110-180 г., но няма точни данни дори за цялото му име.

В края на III век пр.н.е. Григорий и Хермогиниан съставят Codex Gregorianus и Codex Hermogenianus – това са първите първите сборници от императорски конституции, но нямат официален характер. В 438 година е издаден Codex Theodosianus от император Теодосий II и съдържа конституции, които са издадени след император Константин.

Кодификация при ЮстинианРедактиране

За разлика от предходните кодификацията по времето на император Юстиниан I е много мащабна. Този сборник представя правния гений на римляните, тяхната забележителна законодателна дейност, блестяща юридическа техника, мъдростта на тяхната юриспруденция, теорията и практиката на римското право.[3] Юстиниан цели с тази кодификация да заздрави основите на римското робовладение, както и да премахне противоречията в законодателството, да заличи отживелите институции и да запази творческото дело на класическата римска юриспруденция.[4]

В 528 година Юстиниан назначава комисия от десет видни юристи, между които Трибониан и Теофил — професор в Константинополската юридическа школа, която има за задача да събере императорските конституции, издадени след император Адриан, като използват кодексите на Григорий, Хермогениан и Теодосий, в един сборник (Codex). Този пръв Юстинианов кодекс е публикуван в 529 година.

В 530 година Трибониан съставя нова шестчленна комисия, която под негово председателство, започва кодификация на класическото римско право. Комисията компилира творчеството на видни юристи, а там, където се налага, прави съответните корекции (т.нар. интерполации), но само с изричното позволение на Юстиниан. Този нов труд е публикуван в 533 година под името Пандекти или Дигеста (Pandecta или Digesta). След тяхното издаване се налагат изменения в първоначалния Кодекс, защото не е съобразен с направените в Дигестите изменения. Така се създава Codex repetitae praelectionis, който достига до нас, за разлика от стария, който не е запазен.

В 533 година, пак под председателство на Трибониан, влиза в сила заедно с Дигестите, кратко ръководство по право — Институции (Institutiones Iustinianum).

След всички тези нови издания Юстиниан издава т.нар. Novellae leges – редица нови закони.

След смъртта на Юстиниан всички нови издания се включват в кодификацията му и тя става известна като кодекс Corpus Iuris Civilis. Той обхваща тези четири части, но представлява единно законодателно цяло. С този сборник завършва и традицията на римското право, защото след него законодателната дейност не е римско право, а национално византийско право.[5]

СъдържаниеРедактиране

InstitutionesРедактиране

Представлява кратко ръководство по право, изработено от Трибониан и професорите Theofilus и Dorotheus. Организирано е в 4 книги, разделени на титули, които се делят на параграфи. Институциите са използвани като учебник в учебните заведения, преподаващи право — в Константинопол, Рим и Бейрут. В основата им почти изцяло лежат институциите на Гай.

Digesta или PandectaРедактиране

Организирани са в 50 книги, които се делят на титули (с изключение на 30, 31 и 32). Титулите се делят на фрагменти, а фрагментите — на параграфи.

Codex IustinianiРедактиране

В него са включени конституциите от Адриан до Юстиниан и е организиран в 12 книги. Той се отнася до социалния ред в империята. Утвърждава позицията на императора на абсолютен монарх с неограничена законодателна, изпълнителна и съдебна власт.

Novellae (leges)Редактиране

Издадени са от Юстиниан след втората редакция на Кодекса и обхващат 168 нови конституции, издадени след 534 година. По-късно са преработени от Атанасиос от Емеса в периода 572 – 577 година под наименованието Syntagma – издание за юристи с практическа цел.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Андреев, Михаил. Римско частно право, Издателство на БАН, София, 1992.
  • András FÖLDI  — Gábor HAMZA,   ИСТОРИЯ И ИНСТИТУТИ НА РИМСКОТО ПРАВО, Budapest, 2016.

БележкиРедактиране

  1. Бакалов, Георги. Византия. Културно-политически очерци, ИК "Век 22", София, 1993, стр. 186-191.
  2. Торбов, Цеко. История и теория на правото, Издателство на БАН, София, 1992, стр. 47.
  3. Торбов, Цеко. История и теория на правото, Издателство на БАН, София, 1992, стр. 46.
  4. Претерский, И.С. Дигесты Юстиниана, Москва, 1956, стр. 11.
  5. Торбов, Цеко. История и теория на правото, Издателство на БАН, София, 1992, стр. 49.