Голям пожар в Рим (64): Разлика между версии

[[Светоний]] според [[легенда]]та твърди, че инициатор на пожара е самият император, и че са били видени подпалвачите с факли.<ref>[[Светоний]], "Животът на 12-те цезари", "Нерон", 38</ref> Отсъствието на Нерон от града (на безопасно разстояние според неговите противници) по време на пожара допълнително уронва авторитета на императора и институцията, тъй като според зложелателите му по време на пожара той е облечен в театрален костюм и свири на [[арфа]], рецитирайки [[поема]] за гибелта на [[Троя]].

Въпреки съчинената легенда съвременните историци с оглед на достоверността са по-склонни да се доверят на описанието на събитията, дадено от [[Тацит]], който по него време е още [[дете]]. Според сведенията, които ни е оставил видният римски [[политик]] и [[историк]], Нерон се отправя незабавно към Рим, веднага щом разбира за случилото се, и организира за своя сметка спасителни екипи, които да помагат на хората и да се борят с пламъците. <ref>Тацит, "Анали" XV 38-43</ref>, очевидец на пожара, по чието време е бил дете. <ref>«Античные писатели. Словарь.» СПб, изд-во «Лань», 1999.</ref>

След пожара, а дори и по време на него, императорът разработва нов градоустройствен план за възстановяването на Рим. Планът предвижда въвеждането на задължителни минимални отстояния между сградите, които да са каменни, а не дървени постройки, както и задължителни минимални ширини на новите градски улици. Всички сгради задължително трябва да имат входове откъм улицата, а не откъм дворове и градини. Мерките по новия градоустройствен план целят да минимизират пораженията при евентуален нов пожар и по този начин да увеличат съответно възможностите за ограничаване разпространението на огнената стихия значително.