Статистическа механика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+шаблон
Ред 1:
{{статистическа механика}}
'''Статистическата механика''', също понякога наричана и '''статистическа физика''', е приложението на математическата [[теория на вероятностите]] към [[Класическа механика|класическата]] и [[Квантова механика|квантовата механика]].
 
Статистическата механика описва взаимодействията между голям брой частици (най-често от порядъка на [[Число на Авогадро|числото на Авогадро]]) и свърза свойствата на елементарните частици с тези на макроскопичните обекти и свойства на материалите, както се наблюдават във всекидневния живот. Познатата ни [[термодинамика]] намира своята обосновка в рамките на статистическата физика. Главното предимство на статистическата механика пред термодинамиката е способността на статистическата механика да обясни свойствата на веществата на базата на теорията за взаимодействията между съставляващите ги частици.
 
Централно място и в двете теории заема идеята за [[ентропия]], но в статистическата механика тя е функция от броя на възможните [[микросъстояние|микросъстояния]], докато в термодинамиката е емпирично изведена величина.
Line 8 ⟶ 9:
 
Основния принцип на статистическата механика гласи:
: ''Дадена изолирана система в [[Термодинамично равновесие|равновесие]] може да бъде намерена във всяко едно от възможитевъзможните си [[микросъстояние|микросъстояния]] с еднаква вероятност ''
 
Т.е. когато дадена изолирана система се намира в равновесие, тя може да е във всяко едно от възможните за нея микросъстояния, като няма физическа причина, която да привилегирова дадено микросъстояние, т.е. ако означим общия брой възможни микросъстояния с ''Ω'', вероятността системата да е в кое да е от тях е ''ρ=1/Ω''.
 
Като следствие от този принцип може да се посочи, че термодинамичното (макро-) състояние на системата е това, което е резултат от най-голям брой микросъстояния.
 
Частична обосновка за този постулат може да се намери в [[Теорема на Лиувил|Теоремата на Лиувил]], която гласи, че ако плътността на възможните състояния във [[Фазово пространство|фазовото пространство]] е равномерна в дадент момент, то тя остава такава с времето. Това позволява да се дефинира функцията ''информация'' (в рамките на [[Теория на информацията|теорията на информацията]]):
Line 21 ⟶ 22:
== Микроканонично разпределение ==
 
Микроканоничното множество се отнася за затворена система, за каквато важи и [[Втори принцип на термодинамиката|втория принцип на термодинамиката]]. Ентропията на такава система може само да нараства, а когато ентропията е в максимум, термодинамичната система е в равновесие. Енергията на затворена система е константа - — E, а за системата са достъпни само тези микросъстояния, в които енергията на системата би била равна на E. Нека обозначим с Ω(E) тези микросъстояния, които са достъпни за система с енергия E. Тогава ентропията на системата се изразява с:
:<math>S=k_B \ln\Omega</math>, където S е ентропията, а k<sub>B</sub> - [[Константа на Болцман|константата на Болцман]].
 
Line 32 ⟶ 33:
:с <math>\beta={1\over{kT}}</math>,
 
Самото използване на температурата <math> T \ </math> като физична величина е възможно само при термично равновесие на разгрежданатаразглежданата система с околната среда. Сборът от вероятностите на отделните микросъстояния трябва да дава 1 (условие за нормировка), което определя стойността на [[Статистическа сума|статистическата сума]] в знаменателя:
 
: <math>Z = \sum_j^{j_{max}} e^{-\beta E_j}</math>
 
където <math>E_i \ </math> е енергията на <math>i \ </math>тото микросъстояние на системата. Статистическата сума е мярка за позволените за дадена система микросъстояния при дадена температура.
 
Така, вероятността дадена система, при температура <math>T \ </math> да се намира в микросъстояние с енергия <math> E_i \ </math> е:
Line 99 ⟶ 100:
== Източници ==
* {{cite book | author=Chandler, David | title=Introduction to Modern Statistical Mechanics | publisher=Oxford University Press | year=1987 | id=ISBN 0-19-504277-8}}
* {{cite book | author=Huang, Kerson | title=Statistical Mechanics | publisher=Wiley, John & Sons, Inc | year=1990 | id=ISBN 0-471-81518-7 begin_of_the_skype_highlighting              0-471-81518-7      end_of_the_skype_highlighting}}
* {{cite book | author=Kroemer, Herbert; Kittel, Charles | title=Thermal Physics (2nd ed.) | publisher=W. H. Freeman Company | year=1980 | id=ISBN 0-7167-1088-9}}
* {{cite book | author=McQuarrie, Donald | title=Statistical Mechanics (2nd rev. ed.) | publisher=University Science Books | year=2000 | id=ISBN 1-891389-15-7}}
Line 105 ⟶ 106:
* {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.phytem.ens-cachan.fr/telechargement/Module%20L6/magis.pdf |заглавие=Cours de Mecanique Statistique |достъп_дата=08.02.2008 |автор=Hubert Krivine |дата=2005-8 |формат=PDF |издател=Université Paris 11 |език=френски}}
* {{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.phys.uni-sofia.bg/~vpopov/tsf_fiz_konspekt.htm |заглавие=Записки по статистическа физика |достъп_дата=22.02.2008 |автор=Валентин Попов |издател=сайт на СУ}}
{{превод от|en|Statistical mechanics|192897623}}
 
{{Портал Физика}}
 
{{Физика раздели}}
 
{{превод от|en|Statistical mechanics|192897623}}
[[Категория:Статистическа механика|Статистическа механика]]
 
[[ar:ميكانيكا إحصائية]]
Line 136 ⟶ 141:
[[uk:Статистична механіка]]
[[zh:统计力学]]
[[Категория:Статистическа механика]]