Експериментална физика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+шаблон, без надкатегория |
|||
Ред 1:
В научното поле на [[физика]]та '''експерименталната физика''' е категорията от дисциплини и поддисциплини, заети с наблюдаването на физичните явления с цел да се съберат данни за заобикалящия свят и да се потвърдят или отхвърлят изградени концепции чрез провеждането на [[експеримент]]и. Те варират от съвсем прости експерименти и наблюдения, като експеримента на [[Хенри Кавендиш]] за определяне на [[гравитационна константа|гравитационната константа]] с проста [[торзионна везна]], до неизмеримо по-сложни такива, например, този който се извършва в [[LHC|Големия адронен ускорител]] в CERN и има за цел откриването на [[Хигс бозон
== История ==
Корените на съвременната експериментална физика са в трудовете на арабските учени от 12-15 век и в по-късното Средновековие, когато чрез латинските преводи на трудовете им техният [[научен]] метод става общоприет. Известно е, че [[Роджър Бейкън]] е бил запознат с такива трудове (''„Книга за оптиката“'' на Алхазен). Той провеждал експерименти по [[оптика]], стъпвайки на описаното от своя предшественик и доразвивайки го. Освен това Бейкън старателно записвал как точно е правел експериментите си, така че те да могат да бъдат възпроизведени и проверени и от други по независим начин и с това поставил крайъгълния камък на [[научен метод|научния метод]].
Експерименталната физика възниква в Европа като самостоятелна наука след края на Средновековието, в периода 15-18 век, по време на [[Научна революция|Научната революция]] и нейни видни представители са [[физик|физици]] като [[Галилео Галилей]], [[Кристиан Хюйгенс]], [[Йоханес Кеплер]], [[Блез Паскал]] и [[Исак Нютон]]. В началото на 17 в Галилео широко използвал емпирични методи за да провери физическите си теории, което е и основната идея на съвременния научен метод. Галилео формулира и успешно доказва с експерименти (опитите му са свързани с търкаляне на сфери по наклонени плоскости. Галилей открива закономерност, съгласно която сферите падащи от дадено вертикално разстояние, винаги достигат еднаква [[скорост]]) редица резултати по динамика, в частност закона за [[инерция]]та, който в последствие се превръща в [[Закони на Нютон|Първия закон на Нютон]] за движението. Хюйгенс пък използва движението на кораб по канал, за да илюстрира в една ранна форма [[Закон за запазване на импулса|закона за запазване на импулса]].
Счита се, че кулминацията на тези трудове е публикуваната през 1687 г ''[[Philosophiae Naturalis Principia Mathematica]]'' (накратко ''Principia'') от Исак Нютон (1643-1727). В нея той формулира две основни физични теории: [[Закони на Нютон|законите за движението]], залегнали в основата на [[класическа механика|класическата механика]] и закона за [[гравитация]]та. И двете теории добре се съгласували с експеримента. ''Principia'' съдържа също няколко теории по [[механика на флуидите]].
Ред 10:
От края на 17 в. [[Робърт Бойл]], [[Томас Йънг]] и редица други учени започват да развиват [[термодинамика]]та. През 1733, [[Даниел Бернули]] комбинира статистически методи с класическата механика, за да изведе термодинамичен резултат и по този начин поставя началото на [[статистическа механика|статистическата механика]]. През 1798, [[Бенджамин Томпсън]] демонстрира как механичната работа се превръща в топлина, а през 1847 [[Джеймс Джаул]] формулира [[закон за запазване на енергията|закона за запазване на енергията]]. През 19 в. [[Лудвиг Болцман]] развива съвременната статистическа механика.
Освен класическата механика и термодинамиката, друго широко поле за експериментална работа предлага [[електричество]]то. Наблюденията от 17-18 в. на такива учени като [[Робърт Бойл]], Стивън Грей и [[Бенджамин Франклин]] установяват разбирането ни на природата на електричните заряди и на електрическия ток и създават основата за експериментите от по-късни години. Към 1808 г [[Джон Далтон]] открива, че [[атом]]ите на различните химични елементи имат различно тегло и предлага съвременната теория за атома като основна градивна частица на материята.
[[Ханс Кристиан Оерстед]], един от най-изявените [[учен]]и на [[19 век]], изиграва решаваща роля в разбирането на [[електромагнетизъм|електромагнетизма]]. Той направил мръзката между електричество и магнетизъм след като наблюдавал отклонение на стрелката на [[компас]]а в присъствието на електричен ток. Към 1830 [[Майкъл Фарадей]] доказва, че електричното и магнитното полета са неразривно свързани и могат да се пораждат едно друго. През 1864 [[Джеймс Кларк Максуел]] представя пред [[Британско кралско научно дружество|Кралското дружество]] система от математически уравнения, които описват тази връзка между електричеството и магнетизма. [[Уравнения на Максуел|Уравненията на Максуел]] предсказват също така, че [[светлина]]та е [[електромагнитно излъчване]].
Ред 16:
== Известни експерименти ==
Някои от по-известните физични експерименти са:
* [[Доплеров ефект]]
* Опит на [[Робърт Миликан|Миликан]] за определяне на елементарния заряд на електрона
* [[Опит на Майкелсън-Морли]] за определяне на постоянството на [[скорост на светлината|скоростта на светлината]] и отсъствието на [[етер]]
* [[
* [[Томас Йънг#Двойно-процепен експеримент|Двойно-процепен експеримент]] на Йънг за установяване на вълновата природа на светлината
== Експериментални техники ==
Ред 46:
== Външни препратки ==
* [http://plato.stanford.edu/entries/physics-experiment/ Експериментът във физиката] Станфордска философска енциклопедия
{{раздели на физиката}}▼
{{превод от|en|Experimental physics|333351869}}
[[Category:Експериментална физика]]▼
[[Category:Физика]]▼
{{физика-мъниче}}
▲{{раздели на физиката}}
▲[[Category:Експериментална физика|Експериментална физика]]
[[ar:فيزياء تجريبية]]
| |||