Уикипедия

Спиридон Габровски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м корекции
историята в отделна статия
Ред 14:
Спиридон е роден в [[Габрово]] през първата половина на XVIII век. Още съвсем млад заминава за [[Света гора]], където става [[монах]] и прекарва дълги години в [[Зографски манастир|Зографския]] и [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. Между 1747 и 1763 година, поради несъгласие между монасите в българския и сръбския манастир, се премества в [[Илинския скит]] на [[Пантократор (манастир)|Пантократорския манастир]], при основателя на този скит [[Паисий Величковски]].
 
През 1763 година Паисий Величковски напуска Света гора и заминава за [[Молдова]] със 64 монаси, един от които е Спиридон Габровски, по това време един от най-усърдните му ученици с духовен сан [[йеросхимонах]]. Заедно със своя учител Спиридон посещава молдовските манастири [[Драгомирна]] и [[Секул]], а през 1779 година се установява в манастира [[Нямцу]] край [[Яш]]. Там той остава до смъртта на своя учител и наставник, който е станал игумен на манастира малко след тяхното пристигане там. Спиридон Габровски използва библиотеката на манастира, за да допълни познанията си и през 1792 година успява да завърши книгата си „[[История во кратце о болгарском народе словянскомсловенском]]“. Освен основния си труд, Спиридон Габровски преписва жития на светци, превежда от гръцки език богослужебни книги, редактира някои вече направени преводи, съставя служба на [[Теодосий Търновски]], към която пише интересен предговор.
 
През 1794 година Паисий Величковски умира и Спиридон напуска манастира Нямцу. Заедно със своя ръкопис се отправя за България, като за кратко пребивава в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. В началото на XIX век се връща на Атон и се установява пак в Илинския скит, на който става настоятел - трети по ред след отец Паисий Величковски.
Ред 20:
Според преданието през 1815 година Спиридон Габровски е удавен от гръцки монаси от Пантократорския манастир.
 
== Литература ==
==Трудове==
* Преписва жития на светци;
* Превежда от гръцки език богослужебни книги;
* Редактира някои вече направени преводи;
* Съставя служба на [[Теодосий Търновски]], към която пише интересен предговор;
* „История во кратце о болгарском народе словянском“ - завършена през 1792 г. За написването й използва „[[История славянобългарска]]“ на [[Паисий Хилендарски]], [[Зографската история]], руския превод на „Църковни и граждански деяния“ от [[Цезар Бароний]],„ Световна хроника“ от [[Йоан Зонара]], произведения на руския писател Д. Ростовски, на [[Черноризец Храбър]], житието на [[Григорий Синаит]] от [[Калист І]].
 
Воден от родолюбиви чувства, той изтъква древния произход на българите, подвизите на нашите царе. Проследява историческата съдба на народа на фона на политическата история на другите балкански народи до 1789 г. За първи път в новобългарската книжнина описва народните празници и обичаи. Историята съдържа богат фактически материал, използван свободно от отец Спиридон.
 
[[Д-р Петър Цончев]] пише, че през 1819 г. е направен първият препис от друг габровец - [[Петко поп Манафов]].
 
Произведението става известно на науката и на света през 1869 г., когато руския учен и славист А.Ф.Гилфердинг оповестява, че е намерил оригиналния ръкопис "недалеч от Брегалница", при едно свое пътуване в [[Македония]]. На тържествено събрание на Славянското общество в [[Петербург]], по случай 1000 години от смъртта на [[Св. Кирил]], Гилфердинг прави съобщение за тази ценна находка. След неговата смърт тя остава притежание на [[Императорската публична библиотека]] в Петербург. През 1900 г. е издадена от [[Васил Златарски]].
 
==Източници==
* Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996 г., с. 624-625
* Енциклопедия България, т. 6, С.1988 г., с.356
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Спиридон_Габровски“.