Кондороби: Разлика между версии

'''Кондороби''' понякога '''Кондораби''' или '''Кондорби''', рядко '''Кондорово''' ({{lang-el|Μεταμόρφωση}}, ''Метаморфоси'', [[катаревуса]]: ''Μεταμόρφωσις'', ''Метаморфосис'', до 1950 ''Κοντορόπη'', ''Кондороби'') е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Република Гърция]], в дем [[Костур (номдем)|Костур]], област [[Западна Македония]]. Според преброяването от 2001 година селото има 173 жители.

В 15 век в ''Кладорум, Костурско'' са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.] Данните могат да са и за село [[Кладороби]], Леринско.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Кондорово'' (Kondorovo) е посочено като село в Костурска каза с 58 домакинства и 210 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref>

Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на [[30 август]] [[1903]] в Кондороби са изгорени 30 къщи, но няма точни данни за убитите.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.]</ref>

В началото на 20 век цялото население на Кондороби е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Кондораби'' има 288 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 180-181.</ref> Според [[Христо Силянов]] в 1906 година селото пострадва от [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/19.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 19931943, стр. 220.]</ref>

Според Георги Константинов Бистрицки Кондороби преди Балканската война има 60 български къщи.<ref>Бистрицки,. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.</ref>

След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април [[1941]] година в Кондороби е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Атанас Стергиев, Васил Алеков, Кузман Шеваров, Сидо Ангелаков, Панайот Гърчаров, Янко Гранчаров, Дамян Янков, Христо Стефиев, Сотир Ангелков, Борис Христов.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 486.</ref>

През 1950 година селото е прекръстено на Метаморфосис, в превод ''Преображение'', по името на средновековната църква „Преображение Господне“ на един хълм до селото.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> Църквата има същия архитектурен модел като костурската „[[Богородица Кубелидики]]“ и също е от 11 век.<ref>[http://194.219.43.19/~bitsiou/index.php?option=com_content&task=view&id=8&Itemid=13 Δήμος Βιτσίου]</ref>