Уикипедия

Орган (музика): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎Органите в България: състояние на органите
Ред 4:
Това е инструментът с най-голям тонов обем, с най-много възможности за избор на различни тембри и с най-големи физически изисквания към помещението, където е монтиран. [[Акустика|Акустичната]] среда на този инструмент, за разлика от [[кавалетно изкуство|кавалетните]] инструменти, е целият [[архитектура|архитектурен]] интериор, в който се помещава. Исторически, често архитектурните решения на дадени сгради, са съобразявани именно с това, че в тях ще бъде изграден орган.
 
Съвременните инструменти се състоят от [[клавиатура|клавиатури]], на които се свири с ръце ([[мануал]]и), и клавиатура от педали, задвижвана с краката на изпълнителя ([[педалиера]]). Обикновено органите имат от 2, 3 до 4 мануала, но се срещат и изключения с 6 и дори 7 мануала.<ref name="britannica1"> {{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/article-9041716|title=Hydraulis|accessdate=2007-11-10|publisher=[[Енциклопедия Британика]]}} </ref> Този инструмент се използвал често по време на състезания или представления в [[амфитеатър|амфитеатрите]] и [[арена|арените]]. <ref> {{cite web|url=http://www.die-orgelseite.de/funktionsweise_e.htm#aufbau|title=Structure on an organ with several manuals|accessdate=2007-11-13|publisher=die-orgelseite.de}} </ref> Звукът на органа не се влияе от силата на удара, с които се натиска съответният клавиш (както е при [[пиано]]то например) и прекъсва моментално, не отзвучава след като клавишът бъде освободен от изпълнителя.
 
Органът се използва в [[католицизъм|католическата]] и в [[протестантство|протестантската]] църковна музика, а по-късно добива популярност и в светската [[класическата музика|класическа музика]]. В днешно време инструментът може да бъде слушан при различни церемонии (литургии, сватби, тържества) на католически и протестантски църкви; в творчеството на [[барок]]овите [[композитор]]и, сред които най-значим е [[Йохан Себастиан Бах]], който е бил член на Евангелската Лутеранска църква; в съвременната [[авангардна музика|авангардна]] и [[филмова музика]]; електронният орган - и в [[Поп музика|популярната музика]].
Ред 11:
[[Картинка:Antegnati small.jpg|thumb|Орган в ренесансов стил в църквата „Сан Никола“ в [[Бергамо]], [[Италия]].|240px|right]]
 
Първите органи се появяват през [[3 век пр.н.е.]] в [[елинизъм|елинистичния свят]]. Създател на първия такъв инструмент е гръцкият инженер [[Ктесибий]] от [[Александрия]], който през 3 век пр.н.е. създава [[воден орган]], наричан ''хидравлис''. <ref> {{cite web|urlname=http://www.britannica.com/eb/article-9041716|title=Hydraulis|accessdate=2007-11-10|publisher=[[Енциклопедия Британика]]}} <"britannica1"/ref> Този инструмент се използва често по време на състезания или представления в [[амфитеатър|амфитеатрите]] и [[арена|арените]]. <ref name=asu> {{cite web|url=http://www.aug.edu/~cshotwel/2001.Rome.htm|title=The Roman Hydraulis|accessdate=2007-11-10|publisher=Augusta State University, GA}} </ref> Информация за употребата на инструмента и устройството му може да бъде намерена в различни исторически източници (например данни за хидравличната система, подаваща въздух, се черпи от описанията на [[Витрувий]] и [[Херон]] <ref name=asu/>), а също от останки на самите инструменти (такива са намирани в [[Делфи]], [[Гърция]] и [[Аквинкум]], [[Унгария]]).
 
По-късно водните помпи са заменени с въздушни [[духало|мехове]], но въпреки това още два века продължават да се използват и водни органи. <ref name=asu/>
Ред 38:
Регистровите ключове са разположени от двете страни или само от ляво на мануалите, а понякога и над тях (при малките романтични органи). Броят и звученето им силно варират според предназначението и периода, през който е строен инструментът, но при църковните органи обикновено броят на регистрите е приблизително около 20, а при концертните може да достигне до няколко стотин. Те могат да бъдат под формата на бутони, които по електронен път освобождават пътя на въздуха към избрания ред тръби ([[регистър (орган)|регистър]]) или като бутала, които се изтеглят и механично освобождават клапите.
 
В основата на органа е педалиерата, на която се свири с крака. Над нея има една, две или повече клапи за контролиране на швелерите и/или валце (което освен под формата на клапа, може да бъде и [[Вал (машинен детайл)|вал]]). При по-съвременните инструменти може да има и бутони, чрез които органистът сам, с крак, включва запаметените Setzer комбинации (предварително запаметени от органиста набори от регистри).
 
При някои по-малки разновидности на акустичните органи на мястото на педалиерата има две големи клапи, които са свързани с меховете и позволяват на органиста сам да си осигурява въздушната струя. (Виж [[Хармониум]])
Ред 50:
При по-малките органи с един или два мануала и педали, педалните тръби най-често са поставяни в средата.
 
[[Картинка:Organo San Andres.jpg|мини|240п|дясно|Бароков орган с [[испански тромпет|испански тромпети]]и във [[Валядолид]], [[Испания]].]]
Органите от 19 и 20 век, които не работят с механична, а с електрическа или пневматична трактура, предлагат много по-разнообразни решения.
 
=== Тръби ===
При тръбните органи звукът се произвежда от въздуха, преминаващ през тръбите, разположени вертикално и в редки случаи - хоризонтално. Тяхната форма може да бъде [[цилиндър|цилиндрична]], [[конус|конична]], четиристенна или комбинирана, а материалът е метал ([[цинк]], [[Мед (елемент)|мед]], сплав [[калай]]-[[олово]]) или дърво. В горната си част могат да бъдат както отворени, така и затворени. Подредени са във вертикални редици (регистри) в [[хроматичен ред]].
 
Височината на тона се определя от дължината на тръбата във [[фут]]ове. Височината им се изменя в [[геометрична прогресия]] - тръбата за ''до'' от голяма октава е дълга 8', ''до'' от контра октава - двойно по-дълга (16'), а за ''до'' от малка октава - 4' и т.н. <ref> {{cite web|url=http://www.die-orgelseite.de/fusszahlen_e.htm|title=Pipe length, "feet" and pitch|accessdate=2007-11-13|publisher=die-orgelseite.de}} </ref>
Ред 68:
=== Регистри ===
[[Картинка:Organ pipe types.png|мини|дясно|240п|1.[[Принципал]] 4'; 2.Spitz-flöte 8' и 4'; 3.Twelfth 3'; 4.Корнет; 5.Флейта 8' и 4'; 6.Тромпет 8' и 4'; 7.[[Vox humana]] 8'; 8.[[Бомбарда (музикален инструмент)|Бомбарда]] 16' и 8'; 9.[[Микстура]] IV.]]
Регистрите са различните „хорове“ (редове) от тръби с еднакъв [[тембър]]. Подредбата им, съобразена с акустиката на пространството, е в завършени групи (хорове), за всяка от които се използва даден мануал: хауптверк, оберверк, рюкпозитив, брустверк (при големите органи) и педални колони. Само най-големите метални цилиндрични тръби (принципал) не са подредени в такъв строй, а са подредени симетрично - на [[полутон]], тъй като са изнесени най-отпред и при подредбата им се търси естетиката. Най-често срещаните регистри са с размер 8' и 4' (за задействаните от мануала) и 16' (за педалите). По-голямата част от регистрите носят имена на различни музикални инструменти поради сходното си звучене - ''[[виола]]'', ''[[тромпет]]'', ''[[тромбон]]'', ''[[флейта]]'', ''[[Бомбарда (музикален инструмент)|бомбарда]]'', ''[[обой]]'' и пр. <ref name=voices> {{cite web|url=http://www.die-orgelseite.de/pfeifenarten_e.htm|title=Pipe shapes and families |accessdate=2007-11-13|publisher=die-orgelseite.de}} </ref> Други често срещани са ''[[vox humana]]'' (заради приликата с човешкия глас) и ''принципал''.<ref name=voices/> Съществуват и постоянни комбинации - ''микстури'', които представляват различни тръби върху един и същ въздушен резервоар (виндладе). Така за един тон се използват няколко различни тръби, което произвежда специфичния пронизителен органов звук. Регистрите са универсални за всички органи, но в някои случаи дадени регистри са характерни само за органите от определен регион. Явен пример за това са ''[[испански тромпет|испанските тромпети]]'' - хоризонтално разположените тръби на органите в [[Испания]].
 
Всеки отделен мануал и педалите контролират дадена група от регистри. За обогатяване на звучността има възможност за копула - свързване на мануали - регистрите от един мануал могат да бъдат натрупани върху друг или върху педалиерата.
Ред 186:
Въпреки че органът няма традиции в България, много от българските композитори му отделят внимание в своите композиции, например [[Нева Кръстева]] (която е и органист и първият преподавател по орган в страната), [[Иван Спасов]], [[Красимир Кюркчийски]], [[Емил Табаков]] и др.
 
{| style="border:22px;; margin:0 auto;" cellpadding="7"
|- style="background:#cc9;"
|| '''Град'''
|| '''Местоположение'''
|| '''Снимка'''
|| '''Строител'''
|| '''Монтиран'''
|| '''Ман.'''
|| '''Рег.'''
|| '''Трактура'''
|| '''Състояние'''
|-
| style="background:#ccc;"| [[Пловдив]]
| bgcolor="#cccc99" | '''Град'''
| style="background:#ccc;"| [[Свети Лудвиг (катедрала)|Катедрала „Св. Лудвиг“]]
| bgcolor="#cccc99" | '''Местоположение'''
| style="background:#ccc;"| ?
| bgcolor="#cccc99" | '''Снимка'''
| style="background:#ccc;"| ?
| bgcolor="#cccc99" | '''Строител'''
| style="background:#ccc;"| [[1861]]-[[1969|9]]
| bgcolor="#cccc99" | '''Монтиран'''
| style="background:#ccc;"| ?
| bgcolor="#cccc99" | '''Ман.'''
| style="background:#ccc;"| ?
| bgcolor="#cccc99" | '''Рег.'''
| style="background:#ccc;"| ?
| bgcolor="#cccc99" | '''Трактура'''
| style="background:#ccc;"| демонтиран, [[1891]]
| bgcolor="#cccc99" | '''Състояние'''
|- style="background:#ccc;"
|| Пловдив
|| Катедрала „Св. Лудвиг“
|| ?
|| ?
|| [[1891]]
|| ?
|| ?
|| ?
|| разрушен, [[1931]]
|-
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | [[ПловдивСофия]]
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | [[Свети ЛудвигЙосиф (катедрала)|Катедрала „Св. Лудвиг“Йосиф“]]
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | ?
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | ?
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | [[1861]]-[[1969|91900]]
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | ?
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | ?
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | ?
| style="background:#ccc;"| разрушен, [[1944]] <ref> {{cite web|url=http://www.abagar1.com/content.php?RID=5|title=По­тъ­на­ла­та ка­тед­ра­ла|accessdate=2007-11-10|publisher=АБАГАР - български католически електронен вестник}} </ref>
| bgcolor="#cccccc" | демонтиран, [[1891]]
|-
| style="background:#ffdead;"| [[Русе]]
| bgcolor="#cccccc" | Пловдив
| bgcolorstyle="background:#ccccccffdead;" | [[Свети Павел от Кръста (Русе)|Катедрала „Св. Лудвиг“Павел от Кръста“]]
| style="background:#ffdead;"| [[Файл:Rousse Catholic Church Organ.jpg|ляво|60п]]
| bgcolor="#cccccc" | ?
| bgcolorstyle="background:#ccccccffdead;" | ?Voit
| bgcolorstyle="background:#ccccccffdead;" | [[18911907]]
| bgcolorstyle="background:#ccccccffdead;" | ?2
| bgcolorstyle="background:#ccccccffdead;" | ?13
| style="background:#ffdead;"| пневматична
| bgcolor="#cccccc" | ?
| style="background:#ffdead;"| не е в изправност<ref name=cross/>
| bgcolor="#cccccc" | разрушен, [[1931]]
|-
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | [[София]]
| style="background:#ccc;"| [[Зала „България“]]
| bgcolor="#cccccc" | [[Свети Йосиф (катедрала)|Катедрала „Св. Йосиф“]]
| style="background:#ccc;"| [[Файл:Sauer sofia bulgaria.jpg|ляво|60п]]
| bgcolor="#cccccc" | ?
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | ?Sauer
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | [[19001937]]
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | ?4
| bgcolorstyle="background:#ccccccccc;" | ?72
| style="background:#ccc;"| пневматична
| bgcolor="#cccccc" | ?
| style="background:#ccc;"| разрушен, [[1944]]
| bgcolor="#cccccc" | разрушен, [[1944]] <ref> {{cite web|url=http://www.abagar1.com/content.php?RID=5|title=По­тъ­на­ла­та ка­тед­ра­ла|accessdate=2007-11-10|publisher=АБАГАР - български католически електронен вестник}} </ref>
|-
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | [[Русе]]София
| style="background:#ffdead;"| Зала „България“
| bgcolor="#ffdead" | [[Свети Павел от Кръста (Русе)|Катедрала „Св. Павел от Кръста“]]
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | [[Файл:Rousse Catholic ChurchSchuke-sofia Organbulgaria-hall.jpgJPG|ляво|60п]]
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | VoitSchuke
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | [[19071974]]
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | 23
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | 1355
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | пневматичнамеханична
| style="background:#ffdead;"| в експлоатация <ref name=Schuke> {{cite web|url=http://www.music.store.bg/c/p-p/m-591/id-4683/velin-iliev-organite-v-bylgaria.html|title=Велин Илиев. Органите в България|accessdate=2007-11-10|publisher=music.store.bg}} </ref>
| bgcolor="#ffdead" | не е в изправност<ref name=cross/>
|-
| bgcolorstyle="background:#ccccccccdead;" | София
| style="background:#ccdead;"| [[Национална музикална академия]]
| bgcolor="#cccccc" | [[Зала „България“]]
| bgcolorstyle="background:#ccccccccdead;" | [[Файл:Sauer Jemlich-sofia bulgaria-academy-organ-2.jpgJPG|ляво|60п]]
| style="background:#ccdead;"| Jemlich
| bgcolor="#cccccc" | Sauer
| bgcolorstyle="background:#ccccccccdead;" | [[19371979]]
| bgcolorstyle="background:#ccccccccdead;" | 42
| bgcolorstyle="background:#ccccccccdead;" | 7219
| style="background:#ccdead;"| механична
| bgcolor="#cccccc" | пневматична
| style="background:#ccdead;"| в ревизия <ref> {{cite web|url=http://nma.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=18&Itemid=31|title=Инструментален факултет|accessdate=2007-11-10|publisher=[[Национална музикална академия|НМА]]}} </ref>
| bgcolor="#cccccc" | разрушен, [[1944]]
|- style="background:#ffdead;"
|| [[Добрич]]
|| [[Органова зала]]
|| ?
|| Schuke
|| [[1988]]
|| 2
|| 36
|| механична
|| в експлоатация <ref name=Schuke/>
|-
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | София[[Варна]]
| style="background:#ffdead;"| [[Фестивален и конгресен център]]
| bgcolor="#ffdead" | Зала „България“
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | [[Файл:Schuke-sofia bulgaria-hallorgan Varna Bulgaria.JPGjpg|ляво|60п]]
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | Schuke
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | [[19741989]]
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | 3
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | 5553
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | механична
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | в експлоатация <ref name=Schuke> {{cite web|url=http://www.music.storetrud.bg/c/p-p/m-591/id-4683/velin-iliev-organite-v-bylgariaDefault.htmlasp?statid=4234|title=ВелинНемци Илиев.поправиха Органитеуникален в Българияорган|accessdate=2007-11-10|publisher=music.store.bg„Дневен Труд“}} </ref>
|-
| style="background:#ffdead;"| [[Благоевград]]
| bgcolor="#ccdead" | София
| style="background:#ffdead;"| [[Читалище „Никола Вапцаров“]] ([[Камерна опера (Благоевград)|Камерна опера]])
| bgcolor="#ccdead" | [[Национална музикална академия]]
| bgcolorstyle="background:#ccdeadffdead;" | [[Файл:Jemlich-sofia-academy-organBlagoevgrad-2organ1.JPGjpg|ляво|60п]]
| style="background:#ffdead;"| Rieger Kloss
| bgcolor="#ccdead" | Jemlich
| bgcolorstyle="background:#ccdeadffdead;" | [[19791989]]
| bgcolorstyle="background:#ccdeadffdead;" | 2
| bgcolorstyle="background:#ccdeadffdead;" | 1920
| bgcolorstyle="background:#ccdeadffdead;" | механична
| bgcolorstyle="background:#ccdeadffdead;" | в ревизияексплоатация <ref> {{cite web|url=http://nmawww.chitalishte.bg/indexnewsview.php?optionnewsid=com_content&task=view&id=18&Itemid=311844|title=ИнструменталенОрганов концерт в читалище "Никола Вапцаров", гр. факултетБлагоевград|accessdate=2007-11-10|publisher=[[Национална музикална академия|НМА]]chitalishte.bg}} </ref>
|- style="background:#ffdead;"
|| Пловдив
|| Катедрала „Св. Лудвиг“
|| ?
|| Walcker & Co
|| [[1991]]
|| 2
|| 12
|| механична
|| в експлоатация
|-
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | [[Добрич]]Пловдив
| style="background:#ffdead;"| [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство|АМТИИ]]
| bgcolor="#ffdead" | [[Органова зала]]
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | ?
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | SchukeW. Bosch
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | [[19881999]]
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | 21
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | 365
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | механична
| style="background:#ffdead;"| в експлоатация <ref> {{cite web|url=http://www.artacademyplovdiv.com/kat_pianoak.htm|title=Факултет „Класическо музикално изкуство“|accessdate=2007-11-10|publisher=[[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство|АМТИИ]]}} </ref>
| bgcolor="#ffdead" | в експлоатация <ref name=Schuke/>
|-
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | [[Варна]]
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | [[Фестивален иЕвангелска конгресенметодистка центърцърква]]
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | [[Файл:Schuke organ Varna BulgariaVarnaOrgan.jpgJPG|ляво|60п]]
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | SchukeJens Steinhoff
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | [[19892004]]
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | 32
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | 5315
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | механична
| bgcolorstyle="background:#ffdead;" | в експлоатация <ref> {{cite web|url=http://www.trudvarnasummerfest.bgorg/Defaultprograms_bg.asp?statid=4234htm|title=НемциМеждународен поправихамузикален уникаленфестивал орган„Варненско лято“ - 2007 (програма)|accessdate=2007-11-10|publisher=„Дневен Труд“varnasummerfest.org}} </ref>
|-
| bgcolor="#ffdead" | [[Благоевград]]
| bgcolor="#ffdead" | [[Читалище „Никола Вапцаров“]] ([[Камерна опера (Благоевград)|Камерна опера]])
| bgcolor="#ffdead" | [[Файл:Blagoevgrad-organ1.jpg|ляво|60п]]
| bgcolor="#ffdead" | Rieger Kloss
| bgcolor="#ffdead" | [[1989]]
| bgcolor="#ffdead" | 2
| bgcolor="#ffdead" | 20
| bgcolor="#ffdead" | механична
| bgcolor="#ffdead" | в експлоатация <ref> {{cite web|url=http://www.chitalishte.bg/newsview.php?newsid=1844|title=Органов концерт в читалище "Никола Вапцаров", гр. Благоевград|accessdate=2007-11-10|publisher=chitalishte.bg}} </ref>
|-
| bgcolor="#ffdead" | Пловдив
| bgcolor="#ffdead" | Катедрала „Св. Лудвиг“
| bgcolor="#ffdead" | ?
| bgcolor="#ffdead" | Walcker & Co
| bgcolor="#ffdead" | [[1991]]
| bgcolor="#ffdead" | 2
| bgcolor="#ffdead" | 12
| bgcolor="#ffdead" | механична
| bgcolor="#ffdead" | в експлоатация
|-
| bgcolor="#ffdead" | Пловдив
| bgcolor="#ffdead" | [[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство|АМТИИ]]
| bgcolor="#ffdead" | ?
| bgcolor="#ffdead" | W. Bosch
| bgcolor="#ffdead" | [[1999]]
| bgcolor="#ffdead" | 1
| bgcolor="#ffdead" | 5
| bgcolor="#ffdead" | механична
| bgcolor="#ffdead" | в експлоатация <ref> {{cite web|url=http://www.artacademyplovdiv.com/kat_pianoak.htm|title=Факултет „Класическо музикално изкуство“|accessdate=2007-11-10|publisher=[[Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство|АМТИИ]]}} </ref>
|-
| bgcolor="#ffdead" | Варна
| bgcolor="#ffdead" | [[Евангелска методистка църква]]
| bgcolor="#ffdead" | [[Файл:VarnaOrgan.JPG|ляво|60п]]
| bgcolor="#ffdead" | Jens Steinhoff
| bgcolor="#ffdead" | [[2004]]
| bgcolor="#ffdead" | 2
| bgcolor="#ffdead" | 15
| bgcolor="#ffdead" | механична
| bgcolor="#ffdead" | в експлоатация <ref> {{cite web|url=http://www.varnasummerfest.org/programs_bg.htm|title=Международен музикален фестивал „Варненско лято“ - 2007 (програма)|accessdate=2007-11-10|publisher=varnasummerfest.org}} </ref>
|-
| bgcolor="#ffdead" | [[Пазарджик]]
| bgcolor="#ffdead" | [[Зала „Маестро Г.Атанасов“]]
| bgcolor="#ffdead" | [[Файл:Organ pazardjik facade.jpg|ляво|60п]]
| bgcolor="#ffdead" | Rieger
| bgcolor="#ffdead" | [[2005]]
| bgcolor="#ffdead" | 2
| bgcolor="#ffdead" | 28
| bgcolor="#ffdead" | механична
| bgcolor="#ffdead" | в експлоатация <ref> {{cite web|url=http://www.standartnews.com/archive/2005/07/05/theday/s4486_18.htm|title=Монахини от Виена ни пращат орган на 3 века|accessdate=2007-11-10|publisher=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]}} </ref>
|-
| bgcolor="#ccdead" | [[Сливен]]
| bgcolor="#ccdead" | [[Зала „Сливен“]]
| bgcolor="#ccdead" | ?
| bgcolor="#ccdead" | ?
| bgcolor="#ccdead" | доставен [[2006]]
| bgcolor="#ccdead" | 2
| bgcolor="#ccdead" | 16
| bgcolor="#ccdead" | ?
| bgcolor="#ccdead" | не е монтиран
|-
| bgcolor="#ffdead" | София
| bgcolor="#ffdead" | [[Евангелска методистка църква „Д-р Лонг“]]
| bgcolor="#ffdead" | ?
| bgcolor="#ffdead" | W. Bosch
| bgcolor="#ffdead" | [[2007]]
| bgcolor="#ffdead" | 1
| bgcolor="#ffdead" | 7
| bgcolor="#ffdead" | механична
| bgcolor="#ffdead" | в експлоатация
|-
| bgcolor="#ccdead" | София
| bgcolor="#ccdead" | Национална музикална академия
| bgcolor="#ccdead" | ?
| bgcolor="#ccdead" | Jens Steinhoff
| bgcolor="#ccdead" | предстои
| bgcolor="#ccdead" | 2
| bgcolor="#ccdead" | 6
| bgcolor="#ccdead" | механична
| bgcolor="#ccdead" | в строеж
|-
| style="background:#ffdead;"| [[Пазарджик]]
| style="background:#ffdead;"| [[Зала „Маестро Г.Атанасов“]]
| style="background:#ffdead;"| [[Файл:Organ pazardjik facade.jpg|ляво|60п]]
| style="background:#ffdead;"| Rieger
| style="background:#ffdead;"| [[2005]]
| style="background:#ffdead;"| 2
| style="background:#ffdead;"| 28
| style="background:#ffdead;"| механична
| style="background:#ffdead;"| в експлоатация <ref> {{cite web|url=http://www.standartnews.com/archive/2005/07/05/theday/s4486_18.htm|title=Монахини от Виена ни пращат орган на 3 века|accessdate=2007-11-10|publisher=[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]}} </ref>
|- style="background:#ccdead;"
|| [[Сливен]]
|| [[Зала „Сливен“]]
|| ?
|| ?
|| доставен [[2006]]
|| 2
|| 16
|| ?
|| не е монтиран
|- style="background:#ffdead;"
|| София
|| [[Евангелска методистка църква „Д-р Лонг“]]
|| ?
|| W. Bosch
|| [[2007]]
|| 1
|| 7
|| механична
|| в експлоатация
|- style="background:#ccdead;"
|| София
|| Национална музикална академия
|| ?
|| Jens Steinhoff
|| предстои
|| 2
|| 6
|| механична
|| в строеж
|}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Орган_(музика)“.