Долене: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{Друго значение|селото в Петричко, България|гарата на железопътната линия Септември - Добринище|Долене (гара)}} |
→История: източник |
||
Ред 18:
== История ==
Село Долене има древна история. В околностите на селото има останки от антични и средновековни поселения. Село Долене се споменава в османски данъчни регистри от [[1570]] и [[1665]] година. Според първият регистър в селото живеят 2 [[мюсюлмани|мюсюлмански]] и 12 [[християни|християнски]] домакинства.<ref>Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.555-556</ref> През периода [[16 век|16]] — [[19 век]] в землището на селото се провежда прочутият [[Долянски панаир]] — един от най-големите панаири в европейските предели на [[Османската империя]].<ref>Петър Петров. „Долянският панаир“, списание „Македонски преглед“, 1994, кн. 4, стр.59-82</ref> За панаира, който се е провеждал ежегодно в продължение на 40 дни, подробни сведения дава пътешественикът [[Евлия Челеби]].<ref>Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.277-280</ref>
През [[1873]] година в селото се изгражда черквата „Св. Богородица“ — паметник на културата с местно значение. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долене е посочено като чисто българско село с 90 домакинства с 325 жители [[българи]]. <ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149. </ref> Съгласно статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година в селото живеят 600 българи християни<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_17.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, с. 187.]</ref>.
| |||