Аксиома: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
м илюстрации
Ред 1:
[[Файл:Oxyrhynchus papyrus with Euclid's Elements.jpg|мини|250п|Папирус, съдържащ част от Втора книга от „Елементи“ на Евклид]]
[[Файл:Galois.jpg|мини|150п|Еварист Галоа (1811-1832)]]
 
'''Аксиома''' или '''постулат''' в класическата [[логика]] е [[твърдение]], което не е доказано или демонстрирано, а се разглежда като самоподразбиращо се или като неизбежно произволно приемане. Твърдението се приема за вярно и служи като основа за извеждането на други дедуктивни истини.
 
Line 14 ⟶ 17:
== История ==
=== Античност ===
[[Файл:Euklid-von-Alexandria 1.jpg|мини|150п|Евклид (4 век пр.н.е.)]]
 
Методът на логическата дедукция, при който изводите (новото познание) се извежда от предпоставки (старо познание) чрез прилагането на основателни аргументи (съждения, правила за извеждане), възниква в [[Древна Гърция]]. Той намира най-широко приложение в [[геометрия]]та, която се превръща в дедуктивна система, чиито изводи се разглеждат като аналогични на фактите от природните науки. Дедуктивният метод служи за избягване на грешки и за структуриране и предаване на познанието. Класическото изложение на древногръцкия аксиоматичен метод е включено трактата „[[Втора аналитика]]“ на [[Аристотел]], писан през 4 век пр.н.е.
 
Line 33 ⟶ 38:
 
=== Съвременно развитие ===
[[Файл:Giuseppe Peano.jpg|мини|150п|Джузепе Пеано (1858-1932)]]
[[Файл:1925 kurt gödel.png|мини|150п|Курт Гьодел (1906-1978)]]
 
От средата на 19 век математиката започва да се развива в посока на по-силна абстрактност и скъсване на зависимостта от емпирични допускания. Аксиомите вече не се разглеждат като твърдения, очевидни в опита, а математическото познание става по-общо и приложимо в множество различни контексти. Сред пионерите на тази тенденция към формализация са учени като [[Алесандро Падоа]], [[Марио Пиери]] и [[Джузепе Пеано]].