Владимир Полянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м +сорткат |
м форматиране, вътр. препр. |
||
Ред 35:
}}
'''Владимир Полянов''' е български [[писател]].
Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923)и философия във Виена (1922); завършва Свободния университет в София (1928) и режисура във Варшава (1939). Директор на Народния театър (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), в Младежкия театър (1947-1951), в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Един от основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.▼
Виден представител на българския експресионизъм, наричан от критиката "диаболизъм" - литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази "Смърт" (1922). За романа "Слънцето угаснало" (1928) комунистическата критика го обявява за "фашистки" (Т. Павлов).▼
▲Завършва гимназия в [[София]] (1919), следва [[медицина]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] (1919-1921), в [[Грац]] (1921) и [[Мюнхен]] (1922-1923)и [[философия]] във [[Виена]] (1922); завършва [[Университет за национално и световно стопанство|Свободния университет в София]] (1928) и [[режисьор|режисура]] във [[Варшава]] (1939). Директор на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] (1941-1944), режисьор в театрите в Бургас (1946-1947), Русе (1947), в Младежкия театър (1947-1951), в Пловдив (1951-1957), Перник (1961-1963), Сливен (1961-1963), Разград (1963-1965) и Смолян (1965-1970). Един от основателите и секретар (1926-1932) на Българския ПЕН-клуб.
▲Виден представител на българския [[експресионизъм]], наричан от критиката
==Произведения==
| |||