Димитър Занешев (революционер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
 
[[Файл:Zaneshev plaque.jpg|дясно|мини|200px|Паметна плоча в Несебър.]]
Димитър Занешев се жени за Елисавета Котева, битолчанка, която е учителка по български език първо в [[Битоля]], а след това и в [[Дупница]]. С нея има три деца - Иван, Александър и Добра. На 18 януари 1913 Димитър Занешев, по времето на [[Балканска война|Балканската война]], казва в завзетия от гръцки войски Воден на български офицери: {{Цитат|Кажете на Фердинанд, че ако Воден остане в гръцки ръце, ние пак ще се бием.}}<ref>[http://www.promacedonia.org/tn/tn_35.html Тома Николов, „Спомени от моето минало“, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989 г.]</ref>.}}

След което е арестуван от гръцките власти, а в края на 1913 година е освободен с помощта на „женската полиция“ на ВМОРО. <ref>Генов, Георги (2006). Беломорска Македония 1908 - 1916. Toronto: Veritas et pneuma publishers Ltd., стр.258</ref> През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] работи във военното комендантство в град [[Фере]].<ref>[[Борис Николов|Николов, Борис]], „ВМОРО - войводи и ръководители“, София, 2001 г., стр.58</ref>
 
През [[1934]] или [[1936]] година напуска окупираната от [[Гърция]] [[Егейска Македония]] и първоначално се установява в [[София]]. Живее в [[Несебър]] и е председател на [[Македонски клуб за благотворителност за бежанците|МКББ]] „Тодор Александров“ до смъртта си през [[1962]] година. Умира в София.